4. МЕЛНИК
БЛАГОЕВГРАДСКА ОБЛАСТ
Мелник е най-малкият град в България. Обявен е за културно-исторически резерват и за град-музей. В момента населението му наброява около 230 жители, но градът притежава огромен потенциал за развитие на туризма.
Тук се намират най-чудноватите земни образувания, изваяни от бял ронлив пясъчник – Мелнишките пирамиди. С течения на хилядолетия на площ от 17 кв.км ерозията е изваяла този необикновен свят. Мелнишките пирамиди представляват едни от най-очарователните естествени феномени не само в България, но и на целия Балкански полуостров.
Старинните мелнишки къщи впечатляват с богатата си архитектура, с избите си, с подредбата, разкриваща българското чувство за практичност и красота.
Най-известни от тях са: Кордопуловата къща (най-голямата на Балканския полуостров от Възрожденския период) с необикновените си стенописи и огромна изба. Кордопуловата къща е построена през 1754 г. и е принадлежала на богатия мелнишки род Кордопулов. Състои се от приземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно изграден етаж за живеене. Капацитетът на избата е от 250 до 300 тона вино. Най-интересната стая на етажа е приемната.
По размери, разположение на прозорците, прозоречна площ, техника на таванска украса и смесване на стилове при оформянето е уникална за нашите земи.
Долният ред прозорци (12 на брой) са типично български, характерни за възрожденското изкуство.
Горния ред (също 12 броя) с цветни стъкла са смесица от венециански и ориенталски орнаменти, тавана е изработен от дъски и профилирани летви, богато разчленен и украсен. Северната страна на стаята, в която са вградени стенните гардероби е майсторски изписана с барокови орнаменти.
Къщата е призната за най-голямата възрожденска постройка у нас и е обявена за паметник на културата от национално значение.
Роженският манастир е един от малкото средновековни храмове достигнали до наши дни във вид, близък до първоначалния, запазил автентичната си архитектура и монументална живопис.
Намира се на 6км източно от Мелник, до с. Рожен, върху билото на висок хълм с изглед към върховете на Пирин и Беласица, обгърнат от знаменитите Мелнишки пирамиди. Роженският манастир е снован е през 1220г. и e един от най-старите манастири в България. В началото на 7 в. манастирът е опожарен, а през 1715г. започва обновяването на храма. В периода 14-17в. е важен духовен и литературен център. Тук е имало калиграфско училище, монасите от което създават невероятното произведение на изкуството “Интерпретация на Йов”, украсено със 117 ръчно изработени миниатюри. За съжаление през 1647 то е отнесено в Йерусалим.
Манастирската църква “Рождество Богородично” пази стенописи от 1597, 1611 и 1715г. С висока стойност са иконите и забележителните дърворезби. Многоцветните стъклописи датират от 1756 и са единствените от това време в българските храмове. Освен църквата са запазени старата монашеска трапезария, манастирската костница и стопанските постройки.
През 19 в. запазва значението си като важно културно и религиозно средище в областта.
Тук намира подслон през последните години от своя живот великият български революционер Яне Сандански. До манастирската църква “Св.Св. Кирил и Методий”, построена по негово желание се намира гробът му.
Сред най-честите гости на манастира и занапред ще се споменава името на Ванга.
В манастира живеят над 20 монаси. Храмовият празник е на 8-ми септември, в чест на раждането на Св. Богородица.
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА
Между безценните произведения на Роженския манастир е голямата Богородична икона, наречена Чудотворната икона. Историята й започва от времето на византийския Император Теофил, когато една вдовица от Никея хвърлила в морето своята икона, за да я спаси от императора. Иконата не потънала, а плавала дълги години към бреговете на Гърция и през 999г. доплавала обкръжена с огнено сияние през портите на манастира Ивирон.