ГАБРОВСКА ОБЛАСТ
22.03.08г - събота.
Добро утро във . Вкусна закуска, домашно приготвени бухти с кафенце, в уютна обстановка. Добро начало на деня. Малко пешеходна атака из , сувенирчета, снимки и хайде в колата и право към .
От там за . Посрещна ни свещеник, който ни заговаря откъде сме и с какво се занимаваме. Разбираме, че Дряновския манастир е местен три пъти докато стигне сегашното си и последно място. Няколко пъти е опожаряван и изпепеляван, но винаги е имало хора който са го изграждали наново. Достъпно за разглеждане е само църквата и църковното магазинче, но през мосчето се пренасяш на пътечката за . Стигнали до тук как да не се изкачиш да я видиш. Преминаваш един водопад и ето я пред теб в края на стълбите. Доста голяма и очевидно е била обитавана от хора.
На път за Трявна минахме през , там на центъра се намираше
спряхме, разгледахме го. Има макети на няколко обекти от околностите. Оказа се, че предлагат и атракция “ретро фото”. Дават ти гардероб и ти се обличаш в каквото си харесаш, или по точно в каквото успееш да влезеш и се снимаш със собствен фотоапарат. Охааа самото това и чакахме. Не беше предвидено, но пък къде другаде тази възможност да се забавляваш на воля, без да те зяпат десетки хора. Голям смях падна. Купон направо.
Тръгнахме за - Музей на резбарството и зографското искуство. Наистина има какво да се види по тези места. Първата стая която разгледахме беше с часовници. Там бяха изложени измервателни уреди за време сред който на нас известния ни пясъчен часовник и на нас незивестните ни воден и огнено - маслен уред за отмерване на времето. Имаше и часовник, който вървеше на обратно и няколко принадлежали на видни българия. По нататък беше обърнато внимание на априлското въстание и на първите учители в града. Последната стая беше импровизирана класна стая. На първия ред са седяли ученици, които са писали с пръст върху пясък. На втория ред учениците са писали върху дъски наслоени с восък. На третия ред вече е перо с мастилница, а на последния са четяли печатно. Около черната дъска в ляво има табели за лошите ученици, сред който “кръдец”, “ленивец”, мързливец” и др., а в дясно за добрите ученици. Разбира се това е било голямо наказание и съответо голяма награда цял ден да ходиш с табела на врата. После се разходихме по старата улица из града малко сувенирчета и локумени вафли си купихме и потеглихме за Боженци.
Е тук вече на какво попаднахме. Незнам как да ти го разкажа. Голям екшън тръгнахме по един път, по едно време стигаме село дето го няма на картата, продължаваме и изведнъж следващото село се намира доста по надолу от където ние трябва да излезем питаме един човек, а той казва “оставете я тази карта, този път дето е даден е само за военните, то там сега и трактор не може дамине, карайте още 5 км и отбиите на дясно”. Така и направхме но там дето отбихме на дясно се оказахме на офроуд път, но няма връщане назад. Стигаме до едно село дето хората си зарязали москвича на сред улицата и жената си разтоварва дърва. Явно не очакват движение по пътя, от който ние идваме. Бабата зарязва колата и отпрашва на някъде, идва дядото, мести москвича. Краси се "изсуква", както той си може и от съседната къща се чува: “ей, по по -лека бе, язък за убавата кола” а краси “е и кво?” спираме питаме пак. “Оооо, ама вие май малко сте се пообъркали, но нищо. Има вариант. Има. Давай напред ще минеш две села и ще излезеш на главен път, там вече има табели. Ако си забравил за къде пътувахме - за Боженци беше. Тръгваме по пътя стигаме първото село поуспокойхме се, но следващото не е това което ни казаха, а някакво дето пак го няма на картата - Черненци, но ние пак продължаваме, но и следващото го няма на картата - Трапезница. На края на селото спираме отчаяни и се отказваме вече. В този момент една кола от нашата група ни настига и казва "абе напред е, давайте". Ние по колите и наистина нещеш ли след няколко километра табела “Боженци”. Ама нервичкитени бяха опънатиииии, олеее. Както и да е. Настанихме се в и хайде пак по колите обратно за Велико Търново, т.к. ни се обадиха, че ще има “Звук и светлина”. След това хайде пак за Боженци. Уж бързаме, че имахме резервация в 22.00ч в механата, но си отвисяхме на едно магазинче за алкохол има - няма половин час за един зелен Смирноф. Предвижихме се до селото, вече без проблем - пътят беше утъпкан. Седнахме в механата с 5 минути закъснение и умряли от глад. Там едни вкусотии и жените поръчват, поръчват, накрая всичко остана. Мъжете се канят да си помогнат но ”то това, и това, и това все мене чака” както каза Дари, но всъщност се отнасяше за всички, цялата маса остана отрупана с меса и специалитети. Пак Дари си поръча "специалитет на майстора", а Катя (приятлката му) му казва: “Абе, Даре, ти все едно и също си поръчваш?”, а той и отговаря: “Ами аз откъде да знам, вчера друго се казваше. То все лук, царевица и грах” и наистина така си беше. Краси на обяд обядва "специалитет Дряновски манастир", който пак беше същото. Спазихме работното време на механата и в 24.00часа платихме сметката и напуснахме. Жените се отеглиха към спалните и пижамите, а мъжете към една стая и зеления Смирноф. Какво се е случило незная. Но на сутринта в 8.30 една жена чука на вратата “А?, аз търся жената дето чисти?” Цвети отговарям: “Ами незнам, но не съм аз!?” А тя: “Ами BMVто знаете ли на кого е?” “А наше е сега ще го преместим” - отговарям. Краси стана, а аз през това време оправих леглото той си идва и вика “а, какво си направила, бе миличко?" "Ами изоставаме от плана, няма повече спане” Един душ и хайде на разходка из село Боженци, там сякаш времето е спряло в началото на XX век, тихичко спокойно, кълдаръмени улички, старинни къщи, обитавани и необитавани. Разходихме се, стигнах до извода, че на такова място мога да остана и седмици. Нa връщане седнахме в Шекерджийницата на селския мегдан. Там закусихме домашна баница с кисело мляко, пихме турско кафе на пясък с бяло сладко, купихме си разни захарни вкусотий, за децата близалки и потеглихме за Габрово. Там изчакахме и другата компания да си вземат душ и да се присъединят към нас, явно мъжете имаха нужда от оросяване на мозъците. Ах този Смирноф.
