ЛОВЕШКА ОБЛАСТ
Петък 21.03.2008г.
Плана беше в 9.00ч. да сме в колата с коланите, но разбира се в 9.15ч. охооо - добро утрооо!. Както и да е. В към 10.30ч. успяхме. Потеглихме право към . По пътя срещаме една табела 12км, гледам в картата в обектите е! Чудим се с Краси дали да се отбием. Следваща табела - 9км? Да бъде или да не бъде? Но поредната която срещнахме беше с отклонение в дясно на 4км. Подминахме я, но се върнахме. Какво пък за къде бързаме. И добре, че го направихме. Чудно красиво нещо, с невероятни блестящи образования. Това което ни изуми е демонстрацията на различните звуци, които издаваха висулките, можеш да изсвириш нещо на тях, да чуеш родопската гайда или тъпана. Можеш да видиш различни форми които природата е изваяла. А както ни обясниха само тук има и четвърти вид образования “хелактити”, които се образуват в резултата на течението в пещерата. Пещерата е осветена, обезопасена и задължително се влиза с екскурзовод. Наоколо има “джунгла” за малки и големи за катерене между дърветата с различни предизвикателства и изкачване на 40 метрова отвесна скала и преминаване, през въжен мост. Много добро място, за забавления, впечатления и силни емоции, съчетани с пикник на открито. Добро предложение за събота и неделя.
Продължихме за . Там разгледахме Музея, който разбира се е на самия център. Можеш да добиеш пълни впечатления от начина на живот на нашите прабаби и дядовци, за техните интереси и обичаи. От всякъде те обгръща планината, слънчево е ... и спокойно. Уникално. Ние дали можем да живеем така?
Стана ранния следобед. Време е за обяд. Нека да бъде в . “Обади се на приятел”. Краси се е уговори с негов познат от града да се видят. В заведението, което той ни беше избрал нямахме места и отидохме да хапнем в една механичка в Орешака. Мммм красиво местенце ... и топличко, а колко вкусничко...Обядвах “кюфтета по троянски”. Има нужда и от това - сладка приказка с приятел, в уютна обстановка. Подейства ни като редбул.
Упътиха ни към . Не знам защо на такива места се чувствам толкова мъничка, дребна и незначителна. Манастирът се издига в цялото си величие и великолепие. Посрещат те с усмивка, показват ти и ти разказват. Пренасят те на едно друго място и в едно друго време. Когато Левски се е криел в манастира и е бягал през тайник в гардероба, когато турците са го търсили. Невероятно, нали? Чудиш се било ли е или не е било? Заговаряме се с дамата на касата. Говорим си сякаш сме познати, кой от какво е болен и какво му предстои. Тя намира точното определение за нас, каза, че сме “прогледнали” за красотите на България. Пожелаваме си здраве и се отправяме на бавна и мълчалива разходка из манастира. Вместо билетчета се дават малки джобни икони на Богородица Троеручица, а самата икона може на спокойствие да се види отблизо в манастира.
Стана късно, но пък една табела: ни изкуши. Отидохме до селото. Красиво, подредено, с хора, стигнахме до природонаучния музей, където на открито можеш да видиш четирите състояния в природата. Поразгледахме, няколко снимки и се упътихме направо към Арбанаси. Плана включваше и Велико Търново, но не успяхме.
Стигнахме до , настанихме се във . Един час почивка и групата се събира за ...хапване. Към 21.30 всички сме на лице и тръгваме из селото да си намерим места. Толкова много механи, а се оказа, че никъде свободни места. Накрая тъкмо се чудехме дали да не разбием един магазин за хранителни стоки, и намерихме една къща с механа съвсем празна. Оказа се, че цялата група, която я е наела се отказала, след като чули по новините, че “Звук и светлина се отменя”. И то добре, че така станало, та ние си спасихме положението. Хапнахме и събрахме сили за дикотека във Велико Търново. Хайде на колите и право в новооткритата от 1 седмица дискотека “Негро”. Негри не срещнахме, но очевидно се наричаше така, т.к. цялата е в черно, на 3 етажа е и си заслужава да се види. Колкото издържали толкова, хайде на таксито и до леглото.
Бързо, бързо....
Върнахме се преди няколко часа от последната си поредна обиколка. Вярно беше планирана няколко месеца по-рано, но досега толкова ударен тур не бяхме правили. Тръгнахме в петък 20 март по маршрут, който беше предварително планиран до неделя, но по време на пътуването се допълваше и в крайна сметка придоби следния вид:
София - пещера “Съевата Дупка” - Тетевен - Троян - Троянски манастир - с. Черни осъм - с. Арбанаси - Велико Търново (крепостта “Царевец”) - Дряновски манастир - Дряново - Трявна - Боженци - Габрово - Етъра - Соколски манастир - вр. Шипка - с. Шипка - Клисура - София.
Крайната равносметка е 10 печата, 567 снимки, невероятни преживявания, емоции и забави.