ОЩЕ КРАСОТИ ОТ БЪЛГАРИЯ ПОСЕТЕНИ ОТ НАС
ВАКАНЦИОННО СЕЛИЩЕ ПАСТУХ
Kойто е казал, че България е невероятно красива, не е излъгал. За пореден път подканяме /най-вече/ българите, да обиколят Родината ни.
И моля, без оправдания, че нямаме възможности, средства, време и .... всичко останало. Та в тази връзка да ви разкажа за един уикенд, организиран с на Йоана приятелчета от детската градина.
Oще преди два месеца Жоро и Силвето, родителите на Иво, се обадиха и ни поканиха да се съберем, послучай завършването на учебната година в .
Разбира се, .... приехме. Разказвайки на всички къде ще ходим, съответно никой не го беше чувал това място.
Ние нямахме особени очаквания, най-важното беше, че ще се съберем с приятели.
Но няма по хубаво от това, когато останеш приятно изненадан. Т.нар. ваканционно селище, всъщност разполага с 3 къщички, всяка с по две апартаментчета и една отделна къщичка, като кухня/столова. Има и една отделна три етажна къща, която имала няколко спални и кухня в самата къща /беше наета от други хора, извън нашата компания/. Пред всяка сграда има тераска с масичка и столчета
Всичко е етажирано, всяко свободно местенце е уползотворено. В една леха растът заедно хризантеми и домати, фасул и здравец. До всяко дърво има кътче - пейка, чешма, пързалка, люлка, пясъчник, въобще накъдето и да се обърнеш виждаш - реализирана идея. А най-прекрасното всъщност е, че на острещната страна /през улицата/ минава река Струма, която точно там парви невероятно красив завой. Толкова е пленително, че ние си нарамихме столчетата и се занесохме на брега на реката. Разбира се имаше и други хора, които си правеха плаж и се къпеха във водата. И нашите деца не останаха по-назад, въпреки, че не беше много топло. Но пък няма такова щастие.
Жоро с Иво и Димо с Дари, направиха рафтинг.
Бисер беше майстор скара, а Ники сготви невероятно вкусен бобец. Питиетата си вървяха, както в кухнята, така и на терасите или около барбекюто.
На тръгване по традиция с Краси, разпитахме какво има наоколо, което трябва да се види. Някой подигравателно ни насочиха за паметник в началото на селото.
Но хора, моля Ви, винаги когато пътувате, огледайте се къде се намирате, посетете каквото можете, не го отлагайте за следващия път, т.к такъв сами знаете, че може и да не дойде или поне не толкова скоро, колкото си мислим. Когато пътуваме по такива места, или сме поканени някъде, съвсем разбираемо, е че всеки иска да се прибере по навреме, да се изкъпе, разтовари багажа, изпере .... И какво, ако направи всичко това, и какво, питам аз?
А не е ли по-добре да съберете повече гледки в съзнанието и сърцето си, защото наистина България е толкова красива, че дъха ти спира.
В тази връзка, тръгвайки си от Пастух, по препоръка на Жоро и Силвето се озовахме в
и в .
Две райски кътчета, до които се изкачваш, изкачваш, колата бавно, но пък славно се катери по разбитите пътища, питаш се къде ли отиваш, но когато стигнеш горе, на върха и преминеш белия зид на манастира ... замлъкваш, усмихваш се и ти ства хубаво на душата.
