На 12.04.2008г направихме поредната си обиколака на пазарджишка област -по маршрут Пловдив - Пазарджик - пещера "Снежанка" - Батак - яз. Въча /преспиване/ - Перущица - Пловдив.
Крайната цел беше почивка на , но нали си ни познавате: така и така минаваме по тези места "защо да не си вземе Краси още някой печат?". И така изработихме маршрута, като в крайна сметка добавихме още 6 печата в книжката.
Оставихме Меги при баба си в Пловдив и както беше уговорено от предната вечер в 9 часа тръгнахме по план с Йоана, Албена и Милен Junior за първа набелязана цел - Пазарджик. Разстоянието е малко. Все пак по път звъннахме на Мира да ни даде малко ориентир и координати и така се озовахме точно пред църквата "Св. Богородица". Доста е голяма, но по - голямата й част е в ремонт в момента. След това прекосихме улицата и се оказахме в къщата-музей на Станислав Доспевски. Жените си бяха обявили санитарен полу-ден, но ни се зарадваха и ни разказаха интерсни истории и ни позволиха да снимаме. Доспевски е бил възрожденец, художник, възпитаник на руската школа и племенник на Захари Зограф. След това се отправихме да търсим Регионалния исторически музей, като за ориентир ни дадоха т.нар. "торта". На всяко кръстровище кръгчетата ги оприличавахме на торта, а то се оказа, че "тортата", си е бая торта. Попаднахме на изложба "тракийска сватба", много богато представяне на всички етапи от "харесването" до самия край на сватбата. После се отправихме за Батак. Малката част от групата обаче, беше гладна и по път седнахме в едно заведение "Рибката" където ни нагостиха. Но то след хапване, трябва и дремване. Затова спряхме на пещерата "Снежанка", т.к. тя бе по - близката цел. Изкачвахме се, изкачвахме се ( с колата разбира се) по нещо подобно на път, добре, че жената от заведението ни каза, че има паркинг пред пещерата, иначе щяхме да се усъмним дали се минава с кола по това нещо. Изкачихме се, но след това по едни, стръмни и вити пътечки нагоре в гората. Цвети се пробва 5 минути и се отказа, другите продължиха. Казаха, че пещерата е малка, но е много богата на образования - над 800 фигури. След това продължихме за гр. Батак, като целта беше "малчовците" да не заспят. Разгледахме църквата-костница и музея, подкрепихме се с по суха паста и кола. Вече децата можеше да заспят. Отправихме се да търсим вила "Казанова" като междувременно ни звъннаха, че останалите двойки са пристигнали - Гали & Стефан и Пламен & Ина. Вилата се мъдри на самия бряг на язовир Въча, а около теб нищото. Ако ти се иска да избягаш от напрежението от работата и от града, и не си много предирчив - това е мястото. Стаичките са мънички и не са шумоизолирани, но са направени и обзаведени със вкус и стил, навсякъде са разпръснати разни джиджавки, което ти придава настроение, кухнята е много вкусна, а жената която ни обслужваше бе много миличка. Вечерта хапнахме в добра компания и приятелска атмосфера. Сутринта пихме кафе, закусихме и потеглихме за Перущица, въпреки, че на всички хич не ни се тръгваше. Задължително трябва да отидем пак. В Перущица много, много не ни се зарадваха, дали, че беше обедно време, дали че все пак бе неделя - не знам, но гледаха набързо да си тръгнем.
Като цяло обиколката мина добре. Но това, бе най-слабо интригуващатата. От половината места не успяхме да си купим магнити за хладилника на вилата, а за брошурки и дипляни на градовете - какво говориш??? Краси не си попълни колекцията от чаши с нито една нова, просто защото нямаше. А идеята на Цвети, че ще се сдобие с черешово топче за градината не се осъществи. Интересно!?! Как точно в тези градове, от които е пламнала идеята за освобождението на България, които все пак се посещават от туристи няма такива ... атрибути да го наречем. Но както и да е - заслужаваше си пътешествието. А вилата наистина е релаксираша и отнасяща те на друго място и в друго време. Само ако си бях взела лаптопа, колко идея щяха да са осъществени и налице вече...., следващия път :)
ПАЗАРДЖИШКА ОБЛАСТ - посетена
попитали радио Реван:
- Вярно ли, че в България пътищата са в много лошо състояние - само дупки, неравности, ...
радиото отговаря:
- ние не сме чули в България пътища да има, но е факт, че е проходима навсякъде ... с джип.
снимки от вила "Казанова" - язовир Въча