На 25 юли Краси беше отпуск, влезе в спалнята с картата на 100те национални обекта и каза: "какво ще кажеш днес да мръднем до Трън и Сливница". Естествено, набързо взехме малко багаж за изпът, минахме да вземем на Меги кухнята и потеглихме. На излизане от София спряхме на една бензиностанция да обядваме, разбирайте "сандвичи, сок и кафе" Меги си изяде манджата и потеглихме, след като успяхме да минем първо през , после се върнахме отнов на магистралата за Драгоман, според картата преди Драгоман трябваше да има отбивка наляво, да ама не би. Спряхме на първата бензиностанция, Краси попита, обясниха му как да стигнем до село Габер и там като стигнем да попитаме. До там стигнахме на късмет. Вярно, че те хората обясняват, но като си го знаят е едно, а за на с е съвсем друго, движим се по едни пътища, пред нас само хоризонт и нищото, жив човек няма. Намерихме магазина, където ни бяха казали, да спрем за нови наставления. Краси отново слезе с картата, но там ни сюрпризираха, че по този път дето сме тръгнали минава ме пункт на гранична полиция. Ами сега? Краси е без книжка?, ами сега? Какво, какво? Как какво? Разбира се "само напред". Стигнахме до пункта, излязоха двамата полицай, Краси пак слезе попита ги накъде за Трън, а те му отговарят" По този път, смао по него той пътя е един, минаваш три села и излизаш на един хубав път наляво е за Перник, а ти си надясно за Трън. Ама пътя е лош и е само завой, тази планина дето я виждаш трябва да я минеш, няма да се плашиш, да не си мислиш, че си объркал пътя. Няма къде да се объркаш той пътя е един". Полицайте ни вика "ама нали си имате карта", Е да де имаме си но според картата Влади.... е последното село и няма връзка с Н..., където се намирахме сега. Както й да е няма къде да се объркате, по пътя минахме още един граничен пункт, движехме се по един път, ама път, нямам думи, само дупки и няма разминаване, но ... имаше знак "винетка"? Каква винетка, бе хора тук за седмицата минават ли повече от 5 коли, нищо де ние нали си махме винетка. Минахме село Круша, където на една дървена барака беше написано "кметство", после стихнахме до с. В...., то къщи няма, обаче ние сме си в селото чак след незнам колко километра поле,срещнахме знак за край на село В. Както й да, пътят беше обаче много красив и живописен. Изкачвахме се все по-нагоре и по-нагоре, виехме по едни по-скоро асвалтирани пътечки отколкото пътища. Стигнахме разклона, завихме на дясно и се озовахме в град Трън, според нашата карта печатът би трябвало да бъде в Информационния център, намерихме го, но външната врата беше разбита и заключена, провряхме се през дупката, качихме се по стълбите и там на входната врата на сградата беше закачена табела, че печатът се намира в магазина за хранителни стоки на центъра, срещу банка ДСК. Интересно, защо това указание не беше залепено, на външната врата? Явно се разчита, че повечето българи, като видят дупката на заключената врата ще се проврът за да са сигурно, че наистина няма кой да им сложи печата тук??? Намерихме магазина. Сложиха ни печата и поехме към Ждрелото на р. Ерма, което се намира на 3 км от гр. Трън. Много красиво място, до там се стига по едни пътечки, мостчета от дърва и в един момент се оказваш над самата река. Мноого красиво, после се върнахме и седнахме в механата на хижа "Ерма" хапнахме пъстърва, сирене по планинарски, кюфтенце по трънски и поехме към София. В кайна сметка гр. Трън е на 70км от София и на час път(след като се озовеш на изхода на София, до там колко време ще ти отнеме е друг въпрос). Мислим, че това е едно добро предложение, за пикник през съботния ден, непременно ще се заредите с много положителни емоции от природата ни. България е красива!
39. с. Трън - посетено
ПЕРНИШКА ОБЛАСТ
Ждрелото на река Ерма (намира се на 3 км от град Трън по поречието на реката). Печатът се намира в хранителния магазин на центъра срещу банка ДСК.
Река Ерма извира в Сърбия, после влиза на наша територия и минава през известното ждрело край Трън. Има изграден мост, от който безопасно може да се наблюдава този природен феномен и да се усети цялата му красотата.
От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км, като преминаването по цялата пътека отнема около 8 часа. Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело.
Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби.