ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ
За един ден минахме маршрута Калояново - Карлово - Сопот - Калофер - Казанлък - гр. Шипка - Пловдив.
Колкото и странно да ти се струва нямаме нито един печат от Пловдив. Така е нали знаеш, все известната максима "на обущаря децата ходят боси".
Една седмица през летния отпуск на Краси през септември 2007г., както си седяхме на Калояново и всеки следобед ходихме до Пловдив за зъболекар. Краси предложи да си направим маршрут до съседните градове. И така една сутрин се натоварихме в колата всички - Краси, Цвети, Йойо, баба Дани и Меги, която беше на 2 месеца и я разнасяхме в един сак.
Тръгнахме от Калояново по маршрута. От някъде излезе вятър, доста голям си беше, закопчахме сака с бебето, сложихме качулките и хайде по обектите.
Всички обекти бяха добре подържани, изрядни, чисти, с красиви градини и обособени кътове. На всякъде имаше восъчни фигури на съответния лидер - едни си приличаха, а други не съвсем, но важното е, че се правеше нещо, както се казва по европейски.
Например входа за къщата на дядо Вазов бе скромните 0.60лв?! 60 стотинки представяш ли си? А на гробницата в Казанлък вече беше 3 лв. Личи си кое място е посещавано от чужденци, нали? Стана ни някак тъжно, сякаш нашата история се омаловажаваше - та това бяха Ботев, Левски, Вазов. Нима тези обекти не изискваха поддръжка? Няма чак такова голямо значение. Дано поне тези български градове бъдат посещавани от повече българчета, а пък нека има и такива места, с които България да привлича туристи.
Град Шипка. Тук се оказахме малко непросветени. Аз не правех разлика между град Шипка и връх Шипка. Когато видяхме, явно наскоро реставрираната църква, в типично руски стил, направо ахнахме.
Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.