46. връх БОТЕВ
ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ
Краси е в процес на започване на "сухи" тренировки на крос-тренажора (когато и да го прочетете това все си е актуално) - но Краси ме опроверга.
На 06.09.2011г. връх Ботев е превзет.
През 2010г. направихме опит за погоряването на върха от страната на Априлци, но се добрахме само до хижа "Рай", която си беше истински Ад, но това е друга тема.
През 2011г., Краси и дружина решиха, да направят опит за втора атака, но от страната на жижа Плевен и .... УСПЯХААА!
Из пътеписите на братчеда Данчо:
"И Така,
Дойде време и за втория ни опит да покорим първенеца на Стара планина. Случи се по време на почивните дни покрай Съединението. Обичайните заподозрени бяха същите с леки изключения и допълнения, но ентусиазмът на групата разстеше не намаляваше. Условията накланяха везните в наша полза: времето беше страхотно, компанията беше силна и планът беше направен. Тръгнахме този път от северния склон (по - лесният), защото предният път по общо мнение пътя до подножието на върха от южния склон ни бе изтощило и за това не успяхме от първия път. Част от групата беше натрупала опит и самочувствие от изкачването на връх Мусала по - рано през лятото. Но и останалата част от групата не бяхме за подценяване. Разпределихме се по колите и тръгнахме от София. Сборната точка беше в Априлци на центъра откъдето по описание на колеги на Краси трябваше да караме около 8 километра до ВЕЦ-а и оттам по черния път до паркинга където оставихме колите. Натоварихме багажа на лифта, който представляваше голяма метална кофа, която се движеше с нереална скорост по не толкова сигурно изглеждащо стоманено въже. Прехода до хижата която беше междинната точка беше сравнително лек и приятен, затова и решихме малко да го усложним като се отбием до местността „Дупките”, която се намираше малко встрани от пътя към хижата. Настаниха ни в хижата, повечето в голямата и две двойки в малката. Останах много впечатлен от хижата, „Плевен” страхотно място, много добре наредена и хората не бяха случайни както обича да казва Краси.
Вечерта нахвърляхме месата на скарата и сладките приказки продължиха до късно вечерта, което малко усложни ставането сутринта и потеглянето към върха навреме. През целия път имаше предизвикателства, но със силна воля и желание по различно време всички се изкачихме до върха и мисля, че го казвам от името на всички, че усилията които вложихме си струваха. Гледката, въздуха, чувството като цяло че си покорил първенеца на една планина те завладяваха изцяло. Видяхме и метеорологичната станция, с която доста често се консултирахме преди да тръгнем по интернет за прогнозата как ще е. Пихме по един чай хапнахме и събрахме сили за обратния път. Спускането не беше по - лесно от изкачването и също така всеки пое по различни пътища, които му се сториха подходящи за него. Важното е че се събрахме успешно всички на паркинга, някои се бяха амортизирали, но си струваше усилието.
От паркинга групата се пръсна, ние с Емо, Рени и Краси отпътувахме към Калояново, където Краси беше оставил неговите жени да си почиват. Там изкарахме една спокойна вечер в сладки приказки за изминалото приключение и за още много други. На другия ден отпътувахме обратно за София. Сега гледаме напред към следващото предизвикателство, което се нарича „връх Вихрен”, първенеца на Пирин планина, но то ще остане за следващата година, тъй като вече времето не позволява пък и трябва да се възстановим от този преход. Така че както писах по горе ентусиазма не намалява напротив само се увеличава.
До нови срещи приятели. Ако още ви е интересно се надявам, че следите нашите подвизи".