Сините камъни, ни беше първия печат в книжката, миналата година /2007г/ септември месец, на връщане от Бургас , където бяхме на сватба на Боян и Ралица, пътят ни минаваше от там и решихме да се качим. Тогава Меги беше на 1 месец и десетина дни. Качвахме се, качвахме се в планината, но до никъде не стигахме. Ние очаквахме, че ще стигнем до някаква местност, като белоградчишките скали например, която си има начало/вход и можеш да си обикаляш вътре. Но не би, гледаме в книжката пише, че печата е в хижа Карандила и почваме да разпитваме за нея, но пак никои не я знае. НА първото срещнато заведение Цвети слиза да пита, оказва се, че откакто сме тръгнали да се изкачваме от Сливен нагоре в планината все сме били в природен парк „Сините камъни”. Попитах жената къде са сините камъни, а тя отговори „ами се вгледате хубаво в скалите ще видите, че имат синьо-зелен цвят”. Досто се вгледах, но явно нямам достатъчно въображение, но пък се оказа, че хижа Карандила е съседната. И така се започна всичко това.
Тази година 2008ма посетихме и останалите обекти от сливенска област, като част от есенната ни обиколка. В се намира Национален музей на текстилната индустрия, които се оказа, че никои в града не го е чувал. НА едната ни карта има адресите на обектите, показваме им, че не си измисляме и се намира на площад Славейков. Хората пак се споглеждат и ни казват, че такъв площад в Сливен няма. Едно момче се нае да ни насочи, да ни насочи, да ни насочи, на къде да ни насочи, то с тези едно посочи улици , дето са ги направили сега само, ще ни насочи към текстилната гимназия и там да попитаме. Стигнахме до нещо, като обръщало на автобуси, Краси слезе пак да попита там вече светлина: „ааа, това е ей тук отзад, до бившия затвора”. После Краси, казал на онези, че никои в града не го знае, и те му казали, че знаят, ама какво да направят. Така, че ако ще взимаш печат от Сливен питай по добре за”бившия затвор”, както и да те погледнат хората.
Някъде по обяд се оказахме в , разгледахме музея на Котленските възрожденци и си потърсихме местенце за хапваме. Попаднахме на една битовка тераска. Хапнахме, починахме. След нас дойде една двойка, която попита: „можем ли да пием кафе при вас”, момичето отговори, че по принцип може, но в момента няма вода. После се обади мъжа „абе някакво там нес или някакво кафе можете ли да измислите. Добре тогава едно кафе за нея и едно голямо българско уиски за мен”. Ебаси обяда.
После поехме за . Оооо, това е уникално българско селце, сякаш времето е спряло 200 години назад. Отседнахме в , която е изцяло от дърво и е над 200 годишна. Била е на неговия дядо и преди години е върната на наследниците. Човекът, който я стопанисва се казва Христо Тодоров, който си е художник и сега септември има изложба в Бургас. Къщата е уникална!. Предполагам всеки е ходил в етнографски музей. Е, нашата стая беше точно такава, с огнището в средата, с дървените миндери и матраци върху тях. С една градина, в която бяха обособени 5-6 къта. Много китно, много краси, бито, ама ей това е битово. С двеста годишна история. Художествената галерия в село Жеравна е дело на нашия стопанин, по негови думи издигнал си е паметни приживе. В галерията има една зала само с негови творби. Хапвахме в механа , много богато меню, имаше над 40 вида само салати, дори и пържени краставици, панирани домати, дупени картофи и най-различни нечувани за нас ястия. Цялото село е с много добре подържани градинки и дворчета, с калдъръмени улички, което придава особено чувство разхождайки се из селото. Трябва да се отиде пак там, но следващия път за повече не така пътьом. Явно Котел и Жеравна вървят заедно, всеки които посети едното посещава и другото. Както си се разхождахме из селото и по едно време зад нас се чува ”а, ето я Мегинцето!”. Ние останахме доста учудени, а се оказа двойката от Котел. На другата сутрин Меги реши да се събуди в 6ч, до 8.30ч едвам устискахме, но не можехме да си тръгнем по рано защото не си бяхме взели задължителните сувенири - магнит и чаша. Предната вечер като излязохме на разходка в 19ч, всички баби със сувенира, магазини, хранителни стоки бяха затворени - селото спеше. В 9.01 бяхме пред магазинчето жената още си подреждаше стоката, но ние нали търсим определени неща. Набързо си избрахме и потеглихме за Елхово.
СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ
И дойде време за поредната ни обиколка в България, НО първата ни семейна, т.е. с децата, ще се движим по следния маршрут:
Събота - 30.08 тръгваме за :
печат № 94 - Шумен, печат № 95 - Шумен
Спим в Шумен или по точно около Шумен на гости на Пламен в село Кочово, ако съм му сгрешила името, моля за извинение, но беше нещо такова.
Неделя - 31.08
печат № 96 - Плиска, печат № 97 - Мадара, печат № 98 - Велики Преслав
Спим пак в Шумен, т.е. в с. Кочово на гости на Пламен
Понеделник - 01.09 потегляме за:
печат № 48 - Разград, печат № 49 - Исперих, печат № 53 - Тутракан, печат № 52 - Сребърна
Спим в Силистра
Вторник - 02.09
печат № 51 - Силистра, печат № 23 - Добрич, печат № 24 - Балчик
Спим във Варна
Сряда - 03.09
Почивка във Варна- моренце!
Четвъртък - 04.09 разглеждаме:
печат № 9 - Варна, печат № 10 - Девня, печат № 56 - Котел
печат № 57 - с. Жеравна, и нощуваме в село Жеравна
Петък - 05.09 си тръгваме но минаваме за:
печат № 54 - Сливен, печат № 99 - Ямбол, печат №100 - Елхово
вечерта нощуваме в София, сменяме дрехите, оставяме децата вече, и
Събота и неделя- 06 - 07.09 тръгваме да покоряваме
Седемте рилски езера, с нощувка някъде там, имаме си опитен водач, този път,
на Краси приятеля, Веско от Дупница!
Още от сега са се заформили едни скари, бърбекюта, пържоли, .....