Pablo Software Solutions ... и  у  нас
www.topalski.info
www.topalski.info
83. Смолян - посетено
84. Пампорово - посетено
85. Връх Голям Перелик и "Чудните мостове" - посетено
86. Пещера "Ухловица" - посетено
87. с. Широка Лъка - посетено
88. Триградското ждрело; Пещера "Дяволското гърло"
89. Ягодинската пещера
БЪЛГАРИЯ - опознай Родината, за да я обикнеш
Благоевградска област
Бургаска област
Варненска област
Великотърновска област
Видинска област
Врачанска област
Габровска област
Добричка област
Кърджалийска област
Кюстендилска област
Ловешка област
Област Монтана
Пазарджишка област
Пернишка област
Плевенска област
Пловдивска област
Русенска област
Силистренска област
Сливенска област
София град
Софийска област
Смолянска Област
Старозагорска област
Шуменска област
СМОЛЯНСКА ОБЛАСТ
Почивка-а-а!. Какво ли разбират нормалните хора, като почивка? Ние т.к. през лятото на 2008г, вместо на море решихме да направим обиколката на североизточна България, после по настояване на Цвети, която искаше да се отиде на п-о-ч-и-в-к-а на балкан. Избрахме Пампорово, незнайно защо. Всъщност сега като се замисля си беше знайно - как мислиш? Разбира се, за да вземем някой и друг печат. Както и да е, след многото звънене и разпитване за хотел, накрая избрахме, а то май и това си остана нашия                                      .    . Попаднахме на много добра оферта, а хотелът е новичък, напълно оборудван, разполага със 122 апартамента като нашия. Намира се зад църквата в Пампорово, има един път, който тръгва надолу, по него на малко повече от километър, сред  борова гора, а около него нищо друго. Хотелът е 5 звезден, но не е снобски, всички са милички и любезни и ти се чувстваш на място. Въобще страхотен, нямаше какво друго да се желае. До година лятото пак ще го проверим и може пак да отидем да се спасим от летните жеги. Толкоз за страхотната обстановка в която попаднахме случайно. Тръгнахме четвъртък от Пловдив за Пампорово, но минахме първо през                   или по точно през местността Перперикон. След това влязохме в Кърджали, разгледахме и после по напътствия на местните полицай поехме за Пампорово през               . Към 18ч стигнахме Пампорово и успяхме да открием хотела, настанихме се и се трупясахме.
На другата сутрин след закуска, се отправихме към връх Снежанка. Оказа се, че по пътя за кулата, както и в цяло Пампорово е разкопано. Но на нас акъла нали не ни пречи, решихме че все пак ще минем. В началото има около 2-3 километра, където няма път, просто е изсечена гората, кално до безобразие, колата се носи, като шейна, около нас няма други ентусиасти и ако нещо бяхме затънали  - лоша работа, не знам кой щеше да ни помогне. Когато стигнехме до кулата, човека който я стопанисва, гледа отгоре, то на паркинга естествено само ние и вика ”вие с такава кола, май доста сте се поизмъчили до тука, аз съм с една лада нива и виждам зор, а вие …” Сутринта преди да тръгнем по прогнозата за времето дадоха Пампорово 6 градуса, но момчето каза, че е по малко т.к. горе на кулата се били образували висулки лед. Седнахме да се стоплим в сладкарничката, но когато се показахме горе на пръстена на кулата, такъв вятър ни грабна, че Меги замаха и с ръце ис Крака, а Йойо започна да тича за да не замръзне. Обиколихме го един път и хайде в колата, че басейна ни чакаше в хотел.
На следващия ден отново сутринта след закуска тръгнахме за                 . Краси и Йоана се качиха да разгледат Историческия музей, който се пада горе на високото срещу община Смолян. Музея е доста голям и с много богата експозиция. Краси и Йо го разгледали, какво разглеждали  незнам, но на излизане жената казала на Краси, „ама вие нищо не разгледахте, само снимате”, Краси я погледнал, а тя се обосновала „ами имаме 25 камери, затова….
J. След това пък Цвети и Йоана отидоха в Планетариума на представление, т.к. не пускаха деца под 3 години, Краси остана с Меги да се разхождат. Представлението което гледахме се казваше „В търсене на нов живот” и разказваше именно има ли условия за живеене на останалите планети от слънчевата система. Много интересно беше, в затъмнена зала се прожектира на куполен таван филмчето, нещата са направени да отговарят по форма, разположение и яркост на истинската слънчева система и създава усещането, че и ти се движиш. Определено различно изживяване, което си заслужава. Когато излязохме вече бяхме огладнели и се запътихме директно към Пампорово.
На следващия ден се отправихме да търсим пещера Ухловица, според пътната карта на България най-краткия път е през с. Турян, то пътя малко свършва, но има начертан там един бял 3 километра и ние решихме да го пробваме. Тъкмо стигнахме до отбивката и хоп "А добър ден, вие за къде така? лични карти, моля!" Спря ни гранична полиция!. "А на госпожата личната карта, къде е?" Ха така, къде е? Ами в хотела! А какво прави в хотела? Айде, айде от тях компромис като гледат две деца отзад, но преди да тръгнем да минем да си вземем личнатата карта. Пак по напътствия на полицайте за пещера Ухловица се минава през село Смилян. ПО замислихме се малко, но предвид това, че децата не понасяха добре завоите, и сега пак до горе за една лична карта. Краси нещо обърка завоя и поехме директно за Смилян, но не е без да иска, бъди сигурен. Стигнахме пещерата, която се намира на високото в скалите. До там първо се стига по една горска пътечка, а след това с монтирани по скалите стълби. Изкачихме се. Краси си взе печата и си купи брошурка от която видяхме, че и вътре в пещерата ни чака същото чудо катерене и спускане на стълби. Още първите стълби те спускат доста стръмно 25 метра под земята. Монтирани са 40 тона желязо. Пещерата определено може да си заслужи името "най-красивата в България". Цялата е в едно коралоподобни цветччета, ама цялата, цялата.  Доста хора, докато слизахме ни питаха, заслужава ли си, да продължават. Не е толкова трудно достъпна и определено отиди да я видиш някои ден. После решихме да мръднем и до село Могилица, което е съвсем близо и има страхотна огромна дърворезба на центъра. Обиколихме селото с колата. Акушевият конак не успяхме да го видим, т.к. от години собствениците на земята и общината се съдихме, разбрахме от един зет в селото. Пак глад ни налегна и тръгнахме към Пампорово, където Краси щеше да ни води на обяд по неговите детски спомени, още докато се качвахме си спомняше и преглъщаше боб и качамак. Стигнахме до така известните и търсените от нас хижи Малина. Бунгалата си бяха там, но от битовия ресторант само табелата си беше останала. Обърнахме разочаровани и спряхме в Чинарите, които също не работеха. Малко по нагоре зърнахме едно заведение "Родопски специалитети", където беше топличко имаха и боб в гърне и качамак и беше топличко, та замаскираха разочарованието на краси, че не беше осъществил неговите детски спомени. Бързо към хотела, защото ни е последен ден и трябва да се ползват басейните. И така-а-а всичко хубави си има и край. Събрахме си багажа, тръгнахме за София през Пловдив, но по преди през                               Погледнахме ги на снимка в гайда, но не ни направи особено впечатление, мост изваян от скали. Но стигайки на място се оказа, че това са останки от някогашна пещера и са наистина огромни, по голямия мост е дълък 100м, дълбок 20метра и висок 40 метра. Наистина е природен феномен. Огромно и смазващо нещо. Ако пътя ти минава от там задължително отбии при Родопчанката и Гайдара - фигурите на пътя.
апарт-хотел Роял Лодж
Смолян
Кърджали
Златоград
Чудните мостове