На 06.08.2011г. покорихме Мусала. И то не как да е - тръгнахме по възможно, най-трудния маршрут /разбира се!!/. Гена /Кака/ беше предварително проучила нещата в интернет, и всички отзиви били да се тръгне по „Летния път”, да не се тръгва по „Горния път”. И ние, какво мислите направихме.... Позна - тръгнахме по „Горния път”. Какво да се прави, все се намира по някой „компетентен” човек в групата, който „уж” познава маршрута и ние останалите като овце тръгваме след него.
Ако решите да изкачвате вр. Мусала, от нас знайте: като слезеш от лифта пътя се разклонява на две - съответно на ляво и на дясно. Левия път, т. нар. „Лятна пътека” е доста по-лесна, почти половина път е много приятен за разходка, трудното идва към края или поне втората половина от прехода. Десния път или „Горния път”, се движиш по билото или хребетите на планината. Всъщност, то по-скоро няма път, всичко е камъняк - голям и остър. Представи си, че си на самия върх на планина, т.е. и наляво и на дясно, все ти е склон или пропаст. Е, ние се движехме точно по този връх през цялото време. Спускахме се и се изкачвахме, по огромното каменище. До където ти поглед стига камъни, камъни, камъни... За съжаление на Цвети и децата, нямаше вариант за връщане назад или да се присъединим към „лятната пътека”, т.к. двата пътя се събираха точно връх Мусала. Но пък едно не може да се отрече на „Горния път” - невероятно красив е, разбира се ако имаш сили да го забележиш. От време на време гледката около нас изчезваше, т.к. попадахме в облак. Видяхме стадо диви коне, езера, които са толкова чисти, сини и красиви, сред ... камъняка, направо дъха ти спира /буквало и преносно/. След 4 часа драпане, лазене, почивки и катерене стигнахме връх Мусала. Йоана, както си беше седнала за почивка, сложи си качулката, вдигна си ципа на горнището и ... заспа за секунди. Наложи да се я будим доста сериозно, т.к. тя си имаше мисия...
Бях прочела някъде, че ако незнаеш къде да хвърлиш бебешкия пъп на детето, може да го хвърлиш в течаща вода или от някой висок връх, за да може детето да си поеме по собствения път и да се отдели от зависимостта на родителите. Ние решихме, Йо сама да си хвърли пъпчето от най-високия на Балканския полуостров връх Мусала, който тя успя да покоро само на 9 години. Ние нейните родители - Краси и Цвети Топалски й пожелаваме: Да достигне върха на живота си с лекота и с каквото и да се захване, винаги да стига неговата крайна точка въпреки, че както сама разбра не винаги е лесно. Доста пъти й идваше да се откаже, казваше „не мога повече”, „този път, наистина не мога повече”... но накрая ТЯ успая!!! Браво Йоана!
Връщането се превърна в спринт, защото лифта работеше до 18ч. Хората, който ни срещаха, казаха, че няма да успеем. Децата - Йойо и Дани бяха мнооого изморени. Всички бяхме капнали. На Краси пак му се обади коляното, Кака каза, че й треперели краката. Накрая в 17.40ч. срещнахме една кола, която я помолихме да ни качи. Човекът каза, че може да вземе само децата, т.к. ние много ще му натежим и ще удари колата. Качихме Гена /Кака/ и децата в колата и ние решихме, че за 20 минути имаме сериозен шанс да успем. Ударихме възможно най-бързата си крачка на която бяхме способни ... Но „О, беляяяя”/както казва Мечо Пух/ изведнъж в 17.55ч, пред нас се откри гледка, от която видяхме станцията на лифта, някъде далееече пред нас, като точица. Спогледахме се с Миро и чичо Емо, и разбрахме, че нямаме никакъв шанс.
В този момент Краси се чу по телефона със Здравко и Наско, които вече бяха стигнали, от тях разбрахме, че лифта изчаквал хората до 18.20ч. И само, ако можеше да видиш, каква походка извадихме всички. Изморени били, нямали сили, а? В 18.15ч. вече бяхме горе. При лифта! Качихме се! Малко след нас и Веско и Милена успяха да се качат в 18.25ч., при положение, че разботниците казаха, че в 18.28ч. те са качвали и който успял, успял повече не чакали. Слязохме в Боровец! Събрахме се цялата дружинка, с изключение на нашия „водач”, който ни беше изоставил много отдавна. Прибрахме се в София! Спахме се в леглата! С една дума УСПЯХМЕ!
Ще има дълго да го помним и да разказваме за нашето покоряване на връх Мусала на 6 август 2011г..
СОФИЙСКА ОБЛАСТ
80. РИЛА - връх Мусала
Любопитно за връх Мусала
Връх Мусала със своите 2925 м. височина, заема първо място не само в България, но и на Балканският полуостров. По-висок е само с 8 метра от по-известния си съсед - връх Олимп, Гърция. Намира се в източните дялове на Рила планина, която също заема първото място на Балканският полуостров и се нарежда на шесто място в Европа по височина след Кавказ, Алпите, Сиера Невада, Пиринеите и Етна). Името му произлиза от „Мус Аллах“, или „пътят към Аллах“, и е дадено по време на Османската империя. Оригиналното име на върха е Тангра.
УСПЯХМЕ !
