СОФИЙСКА ОБЛАСТ
81. СЛИВНИЦА
На 25 юли Краси беше отпуск, влезе в спалнята с картата на 100те национални обекта и каза: "какво ще кажеш днес да мръднем до Трън и Сливница". Естествено, набързовзехме малко багаж за изпът, минахме да вземем на Меги кухнята и потеглихме. На излизане от София спряхме на една бензиностанция да обядваме, разбирайте "сандвичи, сок и кафе", Меги си изяде манджата и се отправихме първо към Сливница. Гледаме картата,наближихме гледаме някакви табели, завихме, стигнахме до ... незнайно къде. На една спирка гледаме чака една жена питаме я за Сливница, тя ни казва, че със сигурност сме в обратна посока, за "гробището" дето търсим не е чувала. Обръщаме, за наша изненада наобратно се срещаме с две коли, пак срещаме едно момче питаме го за обекта, който търсим и той не го е чувал, но Сливница е само на право. Най-накрая гледаме табела за начало на населено място. Влизаме в града питаме един човек, той пак не е чувал за обекта, но ни упътва по-надолу да питаме в хранителния магазин. Краси слиза от там ни дават някаква насока, продължаваме, но нещо неуверено. Спираме, пак да питаме. Този път си избрахме един по възрастен човек, за наш късмет той работел в общината и знаел, че там удрят печата, а обекта бил в съседното село Алдомировци. Спираме на центъра, поогледахме се, намерихме обищината, наистина при охраната се пазеше печата, той ни обясни, че в околностите има няколко паметника един този на центъра на Сливница, другия е в съседното село, и в едно друго село пак имало паметни, но като цяло не било ясно точно къде се е водело сражението. Излязохме си, вече + един печат. Видяхме паметника на центъра, снимахме се, разбира се. Решихме, че така и така сме дошли до тук и то с толкова питане поне да отидем да видим баш паметника в съседното село Алдомировци., което е на 5 км. След няколко питания, стигнахме гробището в края на селото, повървяхме още малко и стигнахме един "паметник с едни топки в четирите края", както ни упътиха местните жители. Честно да си признаем, паметника е доста малък, нищо общо с тези огромни и високи кули, каквито сме сикнали д аима във всеки по голям, а и по-малък град на България, този който видяхме в град Сливница беше от този тип, много висок, долу в основата му имаше колони с имената на загиналите, статуя на някой и едно черешово топче, но този в с Алдомировци, който е точно напечата, нямаше нищо общо. Разбрахме защо в новите книжки след 2005г, този обект е заменен с Часовниковата кула в Ботевград, но ние все пак имаме точния печат.
Новото гробище над Сливница.
Паметникът се намира в с. Алдомировци.
Печатът е при охраната в общината (без почивен ден).
Град Сливница е свързан със Сръбско-българската война от 1885 година. Героизмът на българските войни е възпят от Иван Вазов в стихосбирката му "Сливница". В стихотворението "Новото гробище над Сливница" поетът казва:
"Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх."