www.topalski.info - България

Как се озовахме в Свищов? Откъде разбрахме? Как се организирахме? А, чакай, чакай, това е интересно. Имаш ли малко време. Сега ще ти разкажа от самото начало.
Значи в сряда, май се виждаме с една приятлка Роси и децата, така за по една студена бира в това горещо, нетърпимо горещо време. Добре де, Краси, кой бира, кой джин, не е от значение. Та да се върнем, та тя е родом от Свищов и ми разказа, как съжелява, че не може да отиде защото имало Римски фестивал, за първи път в България. Вечерта Краси и Пламен гледат поредния мач от европейското и Цвети им казва и пита "защо да не се пуснем?". И те така на няколко джина викат "айде да се пуснем". Веднага нета, Свищов, хотели, програмата...., на другия ден зъним на Ели и Ники, който е бил студент в Свищов да ни препоръчат хотел. Но и на тях идеята им допада и те също се включват, дори се заемат с организацията за нощувката. Оказва се, че всики хотели заети, само в х-л Дунав имало останали две /цитирам/ "нормални стаи и четири по-малко нормални", коментарите по форумите били не особено добри за хотела, но ние решаваме, че за една нощ, яко имат легла, баня и тоалетна става. Само да отбележа, че хотела си е типичния соцхотел от едно време, но се намира на самия център, на площада, което за нас беше чудесно, имайки в предвид, че бяхме и с децата, т.е. винаги бяхме в центъра на събитията, около нас паркчета, заведения, магазини. т.е.от нас няма оплаквания. Та в събота сутринта тръгваме ние - Цвети, Краси, Инка, Пламен, Йойо и Меги в BMW и Ели и Ники с Голфа, движим се на около час растояние. По едно време Ели звъни, да пита имаме ли познат колесар защото скъсали адренажен ремък. И така те с пътна помощ се прибраха обратно до София (то и тук едни емоциииии, но това е друга тема) а ние пристигнахме в Свищов. Хубавко, подреденичко, чистичко, спокойничко българско градче. На женската част от компанията много й напомняше на крайморските ни градове - две главни улици с магазинчета и капанчета и градинки с пейки за сядане. Взехме ключа от хотела, без да се настаняваме и право на стадиона, разходихме се из палатковия лагер, разгледахме, отидохме да хапнем, някои дремнаха, други се бориха с жегата по сянките, после наблюдавахме римски танци на площада, после пак на стадиона гледахме "нахлуване на варварите в лагера на римялните", после ритуал по рицарско погребение, после.....Абе беше много интересно. Чак ми е чудно, защо не му се даде никаква гласност на това събитие, тези хора заслужаваха и по-голяма публика, а и определно си заслужаваше да се види. Българска работа! Престоят ни в Свищов беше много добър с изключение на обслужването и проблема с храната по заведенията. Е така си беше, няма как да го спестя. Ще разкажа всичките ни злощастни опити, както си се случи подред. Значи в ранния следобяд, сядаме в едно препоръчано ни заведение "Кашмир" да обядваме. Бяхме премряли от глад и каквото се донесеше на масата се омиташе веднага. Казвам го това, че целта беше хапване и спане, а не раздумка и сладки приказки. Та, така, за около 2 часа успяха да донесат всичко, а не Цвети не си дочака таратора??? и тръгна с Меги. Следобяд ходихме до къщата - музей на Алеко Константинов и там си харесахме ресторант "Алеко" с много симпатична градина, набелязахме го за вечерата. След като и Ели и Ники ни го препоръчаха решихме, че отиваме там. Речено сторено. Влизаме, йеее, за наш късмет последната свободна маса, сред зелената морава. Сядаме, чакаме си ние някой да ни донесе менюта, Краси отива да разходи Меги за да заспи, връща се , а ни още си чакаме .... да ни донесат менюта. На съседната маса седят двама "тупани", две менюта са си на масата и сервитьорката само ги наобикаля и им сменя пепелника. Краси "отива да си потърси правата" пита онази сервитьоркас тя му казва, че много работа, поне още една колежка да имало, имало компания с вечеря.... обяснява му се нещо. Краси накрая я пита: "добре, де ама ние има ли смисъл да чакаме" и оназа му отговаря "ами, не, всъщност няма смисъл да чакате". Нагляри. Тръгваме ние към 22часа вече премряли от глад и стигаме до първата пицария на площата, тръгваме да сядаме при което пак една "кака" скача и ни казва, само да ви предопредя, че кухнятя е затворила??? как така бе ей, около вас има хиляди хора, гости на града и вие сте затворили, нещо не схаващаме. Отиваме в "ПиАра", видяхме го на обяд, пък и го има в местния гайд за събитието. Качва се Цвети и пита: "места има ли, до колко работи кухнята и ще ни нахранят ли, че вече ни изгониха от няколко места". Надежда! Отговориха ни утвърдително. Потръчахме си ние за ядене и пиене, правим си лафче, времето си минава. Йойо през цялото време мрънка, че е гладна и й се спи, по едно време вече му се доревава на детето, поглеждаме си часовниците и гледаме ... станало 00.00ч. В този момент ни носят някакви дропчета, които ние не сме поръчали. Чудим се да си признаем ли или да си премълчим, а пък и Йойо каза, че може да й поръчаме дропчета, но съвеста ни надделя, питаме сервитьорката, но тя объркала сърчицата със дропчетата, викаме си чудесноо. Айде, пак "спукано гърне" ... дропчетата пиканти, ама пикантни, абе всъщност няма значение, но си бяха люти. Молим сервитьорката нещо с приоритет да донесе, та дори и хлебче, пържени картофи, нещо, за детето поне. Да е жива и здрава - уреди й една пица за десетина минути. И така към 1 часа ни дойде вечерята, бирата вече ни беше хванала, но това е "друга бира". Хапнахме, сервитьорката ни вика от вашата поръчка останаха едни кашкавалчета пане, които не са почнати, да ги откажа ако искате. Благодарихме и й и поискахме сметката и към 1.30 се добрахме до леглата. На сутринта пихме по една кафе и отдохме да проверим дали така, случайно, къщата - музей на Алеко Константинов не е отворила. и за наш късмет - беше. И какво се случи? К-а-к-в-о, к-а-к-в-о - чукнаха ни печат, разгледахме и поехме към Русе.