... и  у  нас
www.topalski.info
www.topalski.info
13. Видин - посетено
14. Пещера "Магура" - посетено
15. Белоградчик - посетено
БЪЛГАРИЯ - опознай Родината, за да я обикнеш
Благоевградска област
Бургаска област
Варненска област
Великотърновска област
Видинска област
Врачанска област
Габровска област
Добричка област
Кърджалийска област
Кюстендилска област
Ловешка област
Област Монтана
Пазарджишка област
Пернишка област
Плевенска област
Пловдивска област
Русенска област
Силистренска област
Сливенска област
София град
Софийска област
Смолянска Област
Старозагорска област
Шуменска област
Видин е родния град на Цвети. Посещаван е незнайно колко пъти от както е Топалска, а и преди това. В Белоградчик и в Магурата, също е ходено на няколко пъти. Но тази събота (28.03.08г) ги посетихме отново ..., за да си сложим печатите. Установихме, че последното ни ходене е било преди 3 години. Изненадахме се, че на всякъде, и на трите места има значителни и видими подобрения. Ние много се радваме когато виждаме, че нашите национални ценности се пазят и развиват. Имаме толкова уникални места, които доскоро тънеха в забрава и разруха, а сега е видно, че се облагородяват.
Бяхме с наш приятел Пламен, с Йоана, Миленчо и Албена. Тръгнахме по обяд от Видин към                      
                                           . Когато стигнахме там беше топличко, слънчево, красиво и ... тихо. Разхождахме се спокойно. Вече имаше поставени табели със скалните образования,  легендите, и снимките, а като вдигнеш очи и историята оживява пред погледа ти. Наистина уникално място.
Отидохме да обядваме пак в същото заведение, както преди 3 години -                              Нагостиха ни - "по нашенски", както казват във Видин - супа коприва, супа пиле, качамак, пълнени домати, стек "хапни отново", биричка, сокче... Всичко ужасно вкусно, красиво аранжирано и битовко от всякъде. То всичко хубаво, но трябваше да се продължи към                             , което след такъв обяд си беше предизвикателство.
Стигнахме някак си. Хубаво беше, че имаше малко стълби и вътре повървяхме малко, та храната ни "слегна". Стигнахме един час преди да затворят. Магурата е дълга около 2,5 км и има изход в края на прехода. Като излезеш от другата страна, за да се върнеш пак до входа, се върви от външната страна по скалите. Ние стигнахме до средата и се върнахме пак по същия път. Новото, което разгледахме този път беше залата с рисунките, които са от 8 000 год. пр. хр. Магурата е обитавана пещера от прачовека и впечатлява с внушителните си размери. Заслужава се да се види.
Стана късно. Прибрахме се във Видин. Някой полегнаха уж за час, пък станаха три. Други отидоха да се донатъпкат с .... тортички. После вечеря с домакините, както си му е реда. Там с едни "мечки", Цвети и Пламен доста се бориха, и накрая се поозориха. Не е ясно кой кой е победил.
Във Видин "мечка" е 2/3 червено вино и 1/3 лимонада. Мнооого пивко.
Имахме идея за илизане. Женската част се беше почти-почти отказала. Но в крайна сметка, сега ни се е паднало. Направихме нощна атака на заведенията във Видин. Много яко - предвижваш се навсякъде пеш, влизаш без такса вход, излизаш си ако не ти харесва, без да губиш нищо.  Така започхаме от визитката на Видин - клуб "Венецианския склад". Това е част от крепостта Баба Вида, минава се през каменен тунел, и се слиза в две зали 11 метра под земята. Някога помещението се е ползвал като склад за провизии към крепостта. До преди няколко години, това беше най-хитовото заведение в града, заедно с "Телеграфа", после и двете ги затвориха. За наша изненада "Склада" работеше, но само с "вип карти". Краси предната вечер попита какво означава това, и те казаха, че щом сме от София, се отнася за такива като нас.  Отидохме в събота вечерта. Заключено. Появява се охраната. Отключва. Пускани. И пак заключва. Придружава ни до заведението /11 метра под земята/. Там един господин скача, казва ни "вие все пак дойдохте, заповядайте". Придружава ни до първата маса до дансинга, маха едно резерве и ни настанява. Поогледахме се. Малък ремонт от реди години, всичко си е същото, само дето е претапицирано в червена кожа. Явно е открито наскоро, защото все още стояха червени балони. Поогледахме се .... само ние българи, около нас само ... роми. Нищо чудно, то повече от полвината град е собственост на един ром, така че явно и дискотеката е купена. След полвин час, обявяват, че започва еротично шоу, за подгряване излязоха две адреналинки, после мис Дейзи оголи цици, след полвин час кълчене. Платихме и си тръгнахме. Албена ни информира, че друг хит във Видин е клуб "Силует", така всеизвестното някога Шверин. Отправихме се пеш до там. Влязохме. Хубавко, топличко, клубче като клубче, нямаше много хора. Излязохме си. Последната дикотека, построена, а не преименувана във Видин беше "Скай", а сега "Мастер клуб" - намира се на само центъра. За там казаха, че ходили 15-16 годишни, точно като нас и потеглихме натам. Влязохме фулмакс, явно тук беше купона, настанихме се на бара. Цвети пообърка малко питиетата, но да няма зян всичко се изпи. Музиката беше ретро, забавлявахме се. Бяхме си набелязали да завършим в клуб "Ориент", в х-л Ровно, на две минути пеш от дома на Цвети. Ами сегааа ... дилема: дали да продължим да купонясваме в "Мастер клуб", да видим в колко затварят или да видим какво става в Ориент, така и така е отбивка по пътя към леглото. Надделя второто. Съдбата не беше с нас, обаче. Точно тази нощ се смени времето и то с един час на пред - изчезна ни един час, из нивиделица. Отидохме в "Ориент" към 4 часа. Пак се намеси Съдбата, дискотеката работи до 4 часа, но ние влязохме. Поръчахме си пак, врътнахме едно сертаки и едно "чичово" хоро, слушахме няколко сръбски парчета и в 4.30 започнаха да пускат една и съща песен няколко пъти, ние на третия път си тръгнахме.
За неделя имахме план: ставане в 9.00ч, отиваме на кафе в панорамния бар на х-л Нинов, с изглед към река Дунав, след това по дигата през градската градина до                                          , после през Калето, към пазара и от там по центъра, към дома на Цвети, с отбивка една аптека, където имаше уред за измерване на тегло, ръст, гръвно, мастни натрупвания, мусколна маса и др. срещу 1 левче.  Целия план се изпълни с полвин час закъснение тръгване и още полвин час в разходката. Пред крепостта "Баба Вида", също има подобрения, нова градинка, фонтан, статуя. Вътре в крепостта също имаше доста нови неща. Много се зарадвахме. По бързата процедура направихме един обяд на Бяла Рада и хайде за София.
Незнам какво е мнението на Пламен, той за първи път посещаваше тези места. Но за нас нямаше интрига, въпреки, че ни беше приятно да забележим толкова много подобрения по местата.
ВИДИНСКА ОБЛАСТ
механа Мадона
пещера "Магурата"
Белоградчишките скали
крепостта "Баба Вида"