www.topalski.info - извънредно

Когато бях малка, имаше един български филм: "Синьо лято", разказваше се за деца, които прекарват лятната си ваканция на село. Прибирахме се в точния час по къщите за да го гледаме и после пак на вън. Цялото ми детство е минало на село - селото на родителите ми - Бяла Рада, община Видин. Тогава не го оценявах беше ми даденост, дойдеше ли лятната ваканция с брат ми ни пращаха при баба и дядо и ни прибираха септември за началото на учебната година. Същото се случваше и пролетните и зимните ваканции. Но ... пораснах през 1997г ме приеха студентка в София, и започнах да разреждам ходенията си там. Последните години ходех от Коледа на Великден за по 2-3 дни, колкото се падаха почивните и така. Но тази година съм по майчинство и ми се удаде възможност да си отида пак там за ... 3 седмици, беше плана. Е, изкарах 10 дни, но ми беше толкова скъпо и свидно, че нямаше как да не му намеря място тук.
Естествено заминах с лаптопа, с флашката с програмата за сайта, с няколко нови книги, и доста задачи за реализация, но ... дори не ги извадих от куфара.
Денят си течеше, спокойно и прохладно, без телефон, интернет, компютър и дори телевизор. Дъщеря ми се запозна с децата от махалата. Сутрин си поръчваше да я събудя в 8.30ч и играеха до вечер по тъмно. Като казвам играеха имам в предвид наистина играеха. Не се прибра нито веднъж да гледа филмче, да си пусне диск на палтопа или да играе игра на телефона (с изключение на една студена и дъждовна събота). А вместо това си направиха къща в едно ремарке от трактор на улицата, играеха на "народна топка", "пиян морков", люлееха се на дървена люлка закачена под една липа, къпаха се в басейн, чупеха си бадеми с камъче ... а аз като я гледах осъзнавах, колко съм пораснала, как съм изживяла всичко това, но не съм го оценявала. Предполагам и ти си имал село и по същия начин са ти минавали ваканциите, но не си си давал сметка като мен. Радвах се като гледах децата. Радвах се, че моите деца, които растът в мръсната София и живеят в панелка, поне за малко можеха да усетят истинското щастие и безгрижие. Малката Меги тук проходи стабилно сама, ходеше в градината по тревата, която явно я гъделичкаше и тя се смееше и тичаше, но може би чувството, че навсякъде около нея е трева я караше да се чувства спокойна.
Сутрин като се събудех пиехме кафе с мама и съседите, които не ходеха на работа под асмата, после се захващах да сготвя обяда - отивах в градината и си набирах домати, чушки, после отивах да си извадя малко моркови и картофи, набирах си подправките свежи и направо от градината. Естествено си правех разходка, не е като в София всичко е на една ръка разстояние и в два шкафа. Обикалях ме с тати лозето за да намерим узряли гроздове. После задължително обедна дрямка с децата. Когато се събудим ходим си на гости по съседите. Към 19ч, правя салатка в малка тавичка и с дядо си правим компания той е на ракийка, а аз на биричка и през това време правим и скаричка за баш вечерята, която започва към 20.30ч. После децата заспиват, а ние пак се събираме със съседи на приказки, и така към 23ч всички къщи са с изгасени лампи и селото спи спокойно.