www.topalski.info - извънредно

На последък от криза ли от какво ли, все до Видин не стигаме. Тази Нова година и Коледа (2008г) също проспуснахме да отидем до там. Както е тръгнало май и Великден ще пропуснем.
Миналата година не успяхме да отидем на дядо за 80 годишнината, защото бяхме на поредната си обиколка. Спомням си, че му звъннахме от центъра на Дряново, пред музея на Кольо Фичето бях, когато се надвиквах за да ме чуе, че му се обаждам.
Тази година решихме да го зарадваме и отидохме за събота и неделя. В петък като тръгвахме такъв сняг беше натрупало в София, че едва се виждаше пътя. Питаме тати "вали ли във Видин", а той "не бе нито дъжд, нито сняг, много е хубаво времето". На нас чак съмнително ни звучеше тази работа, но наистина на 50тина километра от Видин вече беше сухо. Стигнахме към 23 часа в къщата, там ни чакаха, естествено. Децата се разбудиха, започнаха щури игри. Междувременно аз, незнам как, превъртях дръжката на спалнята, та тати разби вратата, сцепи се и дървото. Абее?!? И към 01 часа решихме да разтурваме седянката. На другата сутрин си имаме двама ранобудници в 6 часа станаха (Меги и Миленчо) Меги много, много бързо се ориентира в обстановката и само като отвори очите, измъкна се от чувала, прескочи ме и веднага в другата стая при Джуниър. Много си паснаха двамата. Явно шуротиите си предаваха само с поглед и много се забавляваха. На дядо в стаята голяма игра му удариха с едни кукурзянки (пояснение за не видинчаните това са стъблата на царевицата). В събота разходка до новия мол във Видин, малко пазар. Цвети се сдоби с две блузи тип "пеперуди, напълно в стил "ала цвети". И после на почетен обяд при баба Гена, която само сервираше и сервираше, но не седна нито за момент. За сметка на това пък Краси, точно като белорадски зет хвана последните клюки в селото. Избистриха политиката с баба и се прибрахме пак при дядо горе в къщата. Малко почивка и вечерта на хапване, пийване и сладки приказки с Митак.
На другата сутрин точно като по поръчка за на дядо рождения ден грейна слънчице. Снега започна да се топи. Децата излязоха на улицата. От махалата се събраха около 8 деца започна голяма забава. Миленчо изцапа, колкото дрехи имаше. Колуминацията бе когато падна по очи в една локва. Под локва се разбира рядка кал, т.к. улицата не е асвалтирана. На снимките е с вече съблечено яке. На обяд се събрахме всички, децата поднесоха торта на дядо Младен, и помогнаха в духането на свещи "готови, подготви, старт" няколко пъти се повтори момента с духането докато се разберем на подготви или на старт ще духаме свещите. Но видно от последнта снимка всички са доволни и щастливи. Хита беше когато Миленчо му изпя "Happy Birthday, дядо Малден".
Хубаво е на село. Винаги те зарежда с едно особено настроение. Така съжелявам, че моите деца няма да имат моето детство.