А ИМА ОЩЕ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА,
КОЙТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПОМНЯТ
БЪДНИ ВЕЧЕР - КАКТО ТРАДИЯТА ПОВЕЛЯВА
През 2011г. посрещнахме Рождество Христово по стар български обичай или по-точно както го пише в дебелите книги. Цялото семейство: Наско, Краси, Меги, Йойо, Цвети и Дани Топалски, заедно с Милен, Миленчо, Криси и Бени, които дойдоха чак от Видин, както и Данчо и Магда Сопалска /от Полша/ се събрахме на семейната ни вила, която мисля, че е любимо място за всички ни.
Да си призная винаги съм си представяла такава семейно-идилична картина, а именно на вилата, с чаша домашно червено вино, в люлеещия стол, пред камината, в която пукат сухите дърва, на сладка раздумка с най-близките ни хора, а децата щуреят около нас. Горе-долу това си беше и самата истина.
С общи усилия празничната трапеза беше подготвена за отрицателно време. От всички краища на България, бяха донесени по няколко неща за вечерята ни. Това си е самата истина, можеш ли да си представиш къде е Калояново и къде реално са – Видин, Златоград и София? На масата ни присъстваха 13 постни блюда – плодове, прясна салата, зелеви и лозови сърмички от Златоград, фасул сготвен специално от Наско; пуканки, орехи, лютеница, туршия, чесън от Видин, сушени плодове от Маргото от Италия; тиквеник и щрудел от София. Дани замеси празничната пита и запали свещ; поръси всички присъстващи със светена вода; прекади къща с тамян, та злите сили, магьосници, демони и караконджули да бягат далече от нас. Наско внимателно през деня си подбра Бъдника, дори имахме един тестов от прасковено дърво през деня. Вечерта и Наско със специално негово заклинание за здраве и дълголетие, обиколи всички помещения на къщата с Бъдника, след което постави дървото в камината което горя бавно през цялата нощ. Под напътствията на Наско извършихме и специалния благоевградски ритуал за пълна и богата нова година, а именно загребване с двете си шепи колкото с може повече орехи, които си ги предаваме един на друг, като целта е орехите да се върнат при този от когото са тръгнали, с възможно най-малко загуби, по принцип целта е без, разбира се. Парата от питата се падна на Милен.
Всъщност нямахме телевизор, но мисля, че и на никои не му липсваше, защото глътката, хапката и думата ни вървеше идеално. По някое време Наско изведе децата да направят снежен човек на вън. (А тук е мястото да вметна, че за първи път /от последните 10 години/ ми се случва да видя сняг в Калояново.) Тъкмо през това време мина Дядо Коледа, изсипа си шейната, дори няколко пъти и .. за малко пак се размина с децата. За съжаление и тази година не успяха да го видят, но пък каква суматоха настана с подаръците....това със сигурност няма как да го опиша, мога само да си пожелая дано по-дълго да съумеем да запазим този спомен в съзнанието си. В помощ след време може да се окаже полезен и приложения по-долу снимков материал.
На следващия ден последва задължителния обяд в Раковски и традиционното следобедно посещение на църквата. Катедралата и тази година беше украсена прекрасно, около коледния кът с раждането на Исуус, бяха стъпаловидно подредени по височина истински елхи, като последната допираше тавана. Невероятно красиво, но т.к. литургията беше започнала и не успях да го заснема.
В Коледната вечерта всички отново се събрахме на Калояново около богатата трапеза за традиционното ежегодно натъпкване, след като Краси и Мимо, изпекоха солидно количество скара и барбекю, има няма 3-4 тенджери. Дойдоха и Пламен и Вили, за да споделят вечерта с нас. Както се казва, когато сме най-зле все така да сме.
Със сигурност има още доста неща, които могат да се споменат, за електронния дневник J, но Рождество Христово е празник, които не може да се пресъздаде с думи. Това е вяра и усещане, което те изпълва и завладява, вътрешно ти става едно хубаво и ... спокойно и ... усмихнато, че ето виждаш ли всички сме здрави, че сме заедно, че сме искали и сме успяли да се съберем, успяли сме да преодолеем трудностите и през тази година, тревогите ни са минали на по-заден план поне за няколко дни. Наистина това е един Свят семеен християнски празник, които се радваме, че успяхме да споделим и изживеем заедно.
Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва; според поверието обаче това могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.