ИЗВЪНРЕДНО
www.topalski.info
А ИМА ОЩЕ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА,
                                                              КОЙТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПОМНЯТ



ПРЕДНОВОГОДИШНО И НОВОГОДИШНО ПОСРЕЩАНЕ НА 2013г.
CNG2013_01
CNG2013_02
CNG2013_03
CNG2013_06
CNG2013_07
CNG2013_08
CNG2013_09
CNG2013_10
CNG2013_11
CNG2013_12
CNG2013_13
CNG2013_14
CNG2013_15
CNG2013_16
CNG2013_17
CNG2013_18
CNG2013_19
CNG2013_20
CNG2013_21
CNG2013_22
CNG2013_23
CNG2013_24
CNG2013_04
CNG2013_05
CNG2013_25
CNG2013_26
CNG2013_27
CNG2013_28
CNG2013_29
CNG2013_30
CNG2013_31
CNG2013_32
CNG2013_33
CNG2013_34
CNG2013_35
CNG2013_36
CNG2013_37
CNG2013_38
CNG2013_39
CNG2013_40
CNG2013_41
CNG2013_42
CNG2013_43
CNG2013_44
CNG2013_45
CNG2013_46
CNG2013_47
CNG2013_48
CNG2013_49
CNG2013_50
CNG2013_51
CNG2013_52
CNG2013_53

Благодарение на повечето почивни дни този път престоя ни във Видин беше като разпускаща почивка. Успяхме да посетим родата, да се видим със всички по малко. Краси един ден ходи с Мимо на лов. Каза, че било като да изкачиш вр. Вихрен, но без най-последния участък. Беше доста впечатлен и каза, че ако не го беше заболяло коляното, щеше да отиде пак на другия ден. В допълнение към забавленията на 29.12 Пламен с Йелена, Данчо с Магда и Иван дойдоха за купон във Видин. Вечерта започна от механа “При Миро” с доста ядене и музика. Пламен, Цвети и Краси откриха забавата с едно гръцко хоро и от там последваха много танци и сръбски песни. Благодарение на Йохо, научихме “танца на пингвините” и въобще, мисля всички, много се забавлявахме. Лафовете от това заведение са два. Първият е, когато питахме сервитьорката за адреса на заведението, за да може Данчо да си го маркира на телефона и на другия ден да дойдат да си приберат джипката, отговора на сервитьорката беше, че адреса на заведението е: “При Миро”?!?!?. А втория лаф е когато Цвети игра едно хоро и до нея една девойка я попита “Вие от тук ли сте?” И Цвети отговорила кратко и ясно “Не”
J.
От тук се преместихме в дискотеката “Ская”, където за изненада на всички беше пълно и то не само с ученици. Тук пък се намерихме с Роската. Но нещо купона не беше на ниво и към 3.30 решихме да си ходи, т.к. групата е изморена, а пък искала да стане по рано за да разгледат и Видин. Тръгвайки си установихме, че сме 6 човека с една кола. Краси реши да закара гостите до апартамента, а Цвети ще го изчака да се върне. Пламен реши да не я оставя сама и да почака с нея. Тръгнахме да вървим, за да съкратим разстоянието и така музиката от “Силуета” и спомени в главата на Пламен ни накараха на надникнем да видим “как е хавата”. Но музиката ни спечели и решихме да пием по едно. Когато се обадихме на Краси да му кажем къде да ни търси, той каза, че и те с Йелена пристигат и купона продължи. Така сложихме паметен край на вечерта - сутринта.
Няма как да не спомена, още една ексклузивна случка  - на 31.12 Бени по обяд казва “Да не забравите да ме подсетите, да взема на Миленчо паспорта”, при което ние се сещаме, че и нашите паспорти на децата са си в София. Часът е 12.45ч., Бени проверява и разбира, че има автобус от Видин за София в 13.00ч. Краси бързо отива до Видин, но автобусът е тръгнал. Тръгва да го гони, след няколко изпреварвания и премигвания с фаровете автобусът спира и Краси мята ключвовете от апартамента в София и само споменава”че положението е критично”. На помощ отново идва супермен Емо 3131, които има на разположение 45 минути, за да вземе ключовете от централна гара, да отиде до вкъщи, да намери паспортите и да ги отнесе отново на шофьора на автобуса на централна гара. Разбира, се че успява. Вечерта Мимо, Бени и Миленчо тръгнаха с останалата компания,а ние потеглихме към Видин, къде изчакахме автобуса, взехме паспортите и се отправихме към митницата. Нямаше проблеми и пристигнахме точно на време. Разбира се Сърбия си е Сърбия и всичко беше на ниво. Но този път купона нещо не се получи, според нас основно защото тази година масите бяха нагъчкани, че дори столовете опираха един в друг. Там където миналата година беше дансинг и сега беше пълно с маси. Реално освен до стола нямаше къде да се танцува. Компанията нещо беше изморена и не беше настроена за размазване, а пък и имаше ограничаващи фактори. Храната тази година беше премерена. Пак беше предостатъчно, но доста по малко количество от миналата година. Което е много добре, че иначе такова разхищение на храна, направо си е грях. Краси обаче тази година се справи със всичко сервирано и резултата е 5:0 за него. А и тази година към 4часа вече бяха изнесли десерта, а миналата в 5.30 още продължаваха с месата. Отново откарахме до 6 часа, но този път и децата удържаха. Кофтито беше, че след като станахме на обяд се на ядохме и вместо пак да си легнем, трябваше да тръгваме за София. Следващите 3 работни дни бяха реанимиращи.





НАЗАД към ИЗВЪНРЕДНО


Сложихме едно добро и подобаващо начало на 2013г.
Нека бъде здрава, щастлива, усмихната и изпълнена само с хубави преживявания, подплатена с предостатъчно финансови постъпления.