А ИМА ОЩЕ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА,
КОЙТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПОМНЯТ
ДЕКЕМВРИЙСКО - КОЛЕДНА - НОВОГОДИШНА ЕУФОРИРИЯ 2013г.
По традиция в средата на декември децата Йойо, Меги, Бела и Дари се събират за да правят първата партида коледни меденки и да украсим елхата. Тази година на прибиране от детската градина срещнахме и Илиянчо и го включихме в организацията.
Ежегодно правим коледна обиколка на всички близки и роднини или поне до където стигнем. Тази година започнахме коледните празници от Пловдив.
Бъдни вечер по традиция посрещнахме в тесен семеен кръг с отрупана маса с постни ястия, плодове, ядки, туршийки и задължителната пита с късмети. Пророкувахме си каква година ни очаква с избора на орех чрез предаването им от ръце на ръце.
Разбира се през цялата вечеря темата на разговор беше в колко часа ще се отварят подаръците. След като свършихме и тази неизменна част от празника децата мирнаха и ние се насладихме на вечерта.
Коледния ден по традиция започна с празнична литургияв катедралата в Пловдив, продължи със задължителния обяд в Раковски и за върши и официална вечеря в Пловдив.
Освен всичко успяхме да се поразходим по главната на Пловдив и да си доставим удоволствие с още подаръци. Една вечер ходихме и на кино, също така се видяхме с приятелите ни - кумата Галя, Захо, Ема и Наско, даже една вечер се направихме на тийнейджъри ;) Въобще прекрасно си изкарахме.
Прибрахме се в София на 26.12 и вечерта се видяхме с петия член на нашето семейство ;) - Пламен и Йелена. Хапнахме, пийнахме, посмяхме се. На другия ден на работа и вечерта с ново зареждане на саковете потеглихме за Видин. Там за ден и половина успяхме да посетим баба Гена, тета Дани, кафе и детски кът във Видин, гости на братовчеда Боро и ... до тук за съботата т.к. стана време за „официална” вечеря на село с Мимо и Митака, с когото Цвети пробва винцето от всяко буренце и ...
По обяд натоварихме пак багажите и се върнахме до града за да се видим с братовчедката Гена, пихме кафенце с Мимо и следобяда отпрашихме за София.
Пак същата програма, изсипахме саковете, напълнихме ги с нови дрехи и на другия ден в рания следобяд потеглихме за Гърция заедно със Стеф, Хрис и Илиянката. Вечерта в 9ч. и малко паркирахме пред хотел „Посейдон Палас” на 2 км от гр. Лептокария. Там вече ни очакваха всички приятели - Наско, Любима, Силвето и Жоро, Поли и Димо, Руми и Стамби и още 2 семейства техни приятели.
Така нали знаете нашето мнение за Гърция? Е, затвърдихме си го! Този път обаче попаднахме в точния хотел - на брега на морето, с големи алеи, тревни площи, доста обособени кътове за лятото. Явно тогава ще е направо оазисно мястото. Най-хубавото беше, че всъщност бяхме в малки къщички с по четири стаи, като за всяка си имаше отделен вход и реално нямат никаква връзка по между си. Стаите бяха доста просторни с голяма баня и огромна тераса, която обикаляше стаята на буквата „Г”. Точно нашето си място.
Не можеш да им отречеш на гърците, че поне си тачът празниците. Нямаше къща, която да не е празнично украсена. В хотела всяко кътче беше с подходящия интериор. Ще си кача малко снимки, може някоя година да ги възпроизведа и в къщи.
На 31ви декември си направихме разходки по интереси - Наско, Любима, Йойо и Хриси отидоха до скалните манастири „Метеора” /на 140км/, някои останах в хотела /най-умното;) а останалите се отправихме до град Дион /на 20км/ и посетихме археологически музей. След като пообиколихме малко поляни и се нагледахме на доста торсове и глави се върнахме в града, купихме по някоя дрънкулка, намерихме отворена дюнерджийница, взехме си по 1 гирос за обяд и се прибрахме в хотела. Всъщност само празничната вечеря ни куцаше, т.к. ни бяха настанили на различни маси, но затова вина си имаме ние, т.к. никои не се беше сетил да го каже на рецепцията. Както й да е в хотела се бяха постарали наистина, ресторанта беше много празнично украсен, настаняването беше поименно, сервиране по гръцки, т.е. никой не си дава зор, но това е типично и не се впечатлихме кой знае колко. За вечерта имаше жива музика, но не свиреха гръцка музика, каквато слушаме в България, а явно някаква тяхна народна, която по едно време започна да ни пили в мозъците и душата. Така неусетно настана 12ч. и посрещнахме новата 2014 година. След като половина част от залата се изнесоха, нашата компания събра 2 маси и веднага ни се вдигна драстично градуса на настроението. Жоро каза, че не може да си тръгне докато не чуе сиртакито „Барбаяни” и на 5тия път обещание, че след 2 минути ще му го пуснат наистина го направиха, но пък доста се посяхме до този момент. Неприятното беше когато в 2 часа се поогледахме и се оказа, че в половината зала около нас масите и столовете са разглобени и се изнасят там от където са взети за тази вечер, което вече съвсем ни намали тонуса. Но все пак сме в Гърция, така че за нас е ОК.
На първи януари около 1ч. по обад се събрахме в лоби бара и измък-примък от диванче на фотьойлче, от прозорче пред каминка си откарахме цяяяяял ден. След вечеря се събрахме в детския кът където изпихме и изядохме кой каквото беше донесъл, децата ни пускаха и пяха каквато музика си поискаме и всъщност първата вечер от новата година ни беше чудна.
На 02 януари напуснахме хотела и се разделихме. Ние с Наско и Любима, Руми и Стамби оформихме групичка и се отправихме за гр. Едес за да видим водопадите, с които е известен града. Привечер минахме граница и се отправихме към Мелник за топла супа и ароматна пърленка.. Късно вечерта към 22.30ч. пристигнахме в София. Следващите два-три дни продължиха срещите с приятелите ни от София и така неусетно се оказа неделя 05.01 и трябваше да се подготвяме за началото на новата седмица L Не бих казала, че си починахме, но при всички случай сме удовлетворени. Иначе казано пътеписа по-горе касае около 1800км и се разви за 10тина дни. Както се казва все така да ни върви, то си е типично в наш стил. Мегата заключи „много ми харесва, искам всяка нова година да посрещаме на хотел” Да бъде, както се казва.