А ИМА ОЩЕ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА,
КОЙТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПОМНЯТ
Срећна нова 2012
Май някъде бях споменала, че гр. Зайчар се намира в Сърбия на 20 км от границата. Докато си седяхме на Калояново и обсъждахме новогодишните почивни дни и престоя ни във Видин, на гости на Мимо и Бени, изведнъж пак се върнахме на идеята за посрещане на новата 2012 година в Сърбия. Бени веднага прозвъни няколко нейни приятелки, сортира мнения, дори позвъни в Сърбия, разбрахме офертите и след два дни отидоха и запазиха места.
Както Мимо предварително спомена, сърбите са си бели цигани относно способностите им за веселие. Излишно е да споменавам, че по пътя до границата освен нашите две коли нямаше други. На опиване митничарите ни питаха къде ще празнуваме. А на връщане ни питаха как сме изкарали. Пристигайки пред заведението имаше само още една ... видинска кола.В 21 часа бяхме се настанили на запазената маса. Веднага с усмивка ни сервираха всичко което поръчахме. И от този час, та до 5 часа сутринта когато си тръгнахме първи от заведението, постоянно през час на-много се сервираше топла сръбска скара, мезета, туршии, питки, пърленки, каймаци, аз не успях да ги проследя нещата а за изяждане няма шанс това количество. Та от към разнообразна и богата храна, без забележка. От към обслужване направо бяхме изумени, как сервитьорите неуморно през цялото време постоянно пренасят и отнасят, храна, напитки, на два пъти сервираха дори и кафе. В 5ч. сутринта Краси им поръчва джин с тоник, те му кимват утвърдително „нема проблема” и с усмивка му го поднасят. Ако бяхме в България предполагам, че след 3 часа щяха да се чудят как да ни изгонят, а какво остава в 5 ч да намериш на кого да си поръчаш. Музикантите бяха най-силната страна за заведението. Имаше един музикант на йоника, певица и певец, които през цялата нощ се редуваха. Спряха само за около половин час когато в заведението се появи цигански оркестър и изпълни няколко песни Ъндърграунд. Певецът беше младо момче, за съжаление обездвижено, в инвалидна количка но с божествен глас, с плътен тембър, които те запленява веднага щом запее. Когато влезе духовата музика двама сърби го хванаха под мишниците и го изправиха. За момент си помислихме че проходи, но това е много показателно какво уважение имат сърбите към музиката.
Иначе в заведението освен нашата маса имаше още една с българи. В 23ч. тяхно време, всъщност беше наше 24ч, музикантите спряха честитиха новата година на българите, останалите хора дойдоха, вдигнахме наздравица честитихме си. Чувстваш се като част от едно голямо семейство, няма го надменното оглеждане и обсъждане типично за заведенията в България.
Е, Меги предварително беше запленила цялото заведение – беше разсъблечена и боса по чорапогащник, но във вихъра си - танцуваше, говореше си с хората, всички й се радваха, няколко дойдоха за разрешение да се снимат с нея, един сърбин купи и й подари роза /на Меги/, на раменете на вуйчо си и татко си с ръцете горе, обираше точките.