ИЗВЪНРЕДНО
www.topalski.info
А ИМА ОЩЕ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА,
                                                              КОЙТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПОМНЯТ


Срећна нова 2012
nova godina 2012_01
nova godina 2012_02
nova godina 2012_03
nova godina 2012_04
nova godina 2012_05
nova godina 2012_06
nova godina 2012_08
nova godina 2012_09
nova godina 2012_10
nova godina 2012_11
nova godina 2012_12
nova godina 2012_13
nova godina 2012_14
nova godina 2012_15
nova godina 2012_16
nova godina 2012_17
nova godina 2012_18
nova godina 2012_19
nova godina 2012_22
nova godina 2012_23
nova godina 2012_24
nova godina 2012_25
nova godina 2012_26
nova godina 2012_27
nova godina 2012_28
nova godina 2012_29
nova godina 2012_32
nova godina 2012_33
nova godina 2012_34
nova godina 2012_35
nova godina 2012_36
nova godina 2012_38
nova godina 2012_40
nova godina 2012_41
nova godina 2012_42
nova godina 2012_43
nova godina 2012_44
nova godina 2012_45
nova godina 2012_46
nova godina 2012_47
nova godina 2012_48
nova godina 2012_49
nova godina 2012_50
nova godina 2012_51
nova godina 2012_52
nova godina 2012_53
nova godina 2012_54
nova godina 2012_57
nova godina 2012_58
nova godina 2012_59
nova godina 2012_60
nova godina 2012_61
nova godina 2012_62
nova godina 2012_63
nova godina 2012_64
nova godina 2012_65
nova godina 2012_66
nova godina 2012_67
nova godina 2012_68
nova godina 2012_70
nova godina 2012_72
nova godina 2012_73
nova godina 2012_74
nova godina 2012_75
nova godina 2012_76
Май някъде бях споменала, че гр. Зайчар се намира в Сърбия на 20 км от границата. Докато си седяхме на Калояново и обсъждахме новогодишните почивни дни и престоя ни във Видин, на гости на Мимо и Бени, изведнъж пак се върнахме на идеята за посрещане на новата 2012 година в Сърбия. Бени веднага прозвъни няколко нейни приятелки, сортира мнения, дори позвъни в Сърбия, разбрахме офертите и след два дни отидоха и запазиха места.
Както Мимо предварително спомена, сърбите са си бели цигани относно способностите им за веселие. Излишно е да споменавам, че по пътя до границата освен нашите две коли нямаше други. На опиване митничарите ни питаха къде ще празнуваме. А на връщане ни питаха как сме изкарали. Пристигайки пред заведението имаше само още една ... видинска кола.В 21 часа бяхме се настанили на запазената маса. Веднага с усмивка ни сервираха всичко което поръчахме. И от този час, та до 5 часа сутринта когато си тръгнахме първи от заведението, постоянно през час на-много се сервираше топла сръбска скара, мезета, туршии, питки, пърленки, каймаци, аз не успях да ги проследя нещата а за изяждане няма шанс това количество. Та от към разнообразна и богата храна, без забележка. От към обслужване направо бяхме изумени, как сервитьорите неуморно през цялото време постоянно пренасят и отнасят, храна, напитки, на два пъти сервираха дори и кафе. В 5ч. сутринта Краси им поръчва джин с тоник, те му кимват утвърдително „нема проблема” и с усмивка му го поднасят. Ако бяхме в България предполагам, че след 3 часа щяха да се чудят как да ни изгонят, а какво остава в 5 ч да намериш на кого да си поръчаш. Музикантите бяха най-силната страна за заведението. Имаше един музикант на йоника, певица и певец, които през цялата нощ се редуваха. Спряха само за около половин час когато в заведението се появи цигански оркестър и изпълни няколко песни Ъндърграунд. Певецът беше младо момче, за съжаление обездвижено, в инвалидна количка но с божествен глас, с плътен тембър, които те запленява веднага щом запее. Когато влезе духовата музика двама сърби го хванаха под мишниците и го изправиха. За момент си помислихме че проходи, но това е много показателно какво уважение имат сърбите към музиката.
Иначе в заведението освен нашата маса имаше още една с българи. В 23ч. тяхно време, всъщност беше наше 24ч, музикантите спряха честитиха новата година на българите, останалите хора дойдоха, вдигнахме наздравица честитихме си. Чувстваш се като част от едно голямо семейство, няма го надменното оглеждане и обсъждане типично за заведенията в България.
Е, Меги предварително беше запленила цялото заведение – беше разсъблечена и боса по чорапогащник, но във вихъра си - танцуваше, говореше си с хората, всички й се радваха, няколко дойдоха за разрешение да се снимат с нея, един сърбин купи и й подари роза /на Меги/, на раменете на вуйчо си и татко си с ръцете горе, обираше точките.


НАЗАД към ИЗВЪНРЕДНО