охооо, здравееей, приятелче, радвам се че реши да загубиш малко време с нас
www.topalski.info
охооо, здравееей, приятелче, радвам се че реши да загубиш малко време с нас
Ако някой желае да сподели с нас своето мнение, или има към нас предложение може да го направи
на e-mail:
sem.topalski@abv.bg

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Благодаря и на теб, и на теб и на теб ....

Благодаря за сетен път на тези, които вече ни писаха, за да ни кажат мили думи и да ни подкрепят.

Благодаря и на теб, който се готвиш да го направиш и може би затова си попаднал на тази страница. 

Зная, че просто благодаря не е достатъчно, но няма думи, с които да мога опиша радостта си, а пък думата БЛАГОДАРЯ е красива ... и българска ... и аз много я харесвам, въпреки, че мога да казвам "р". 

Знаеш ли ... има моменти в който човек попада в "дупка", т.е. носи се по течението, кара го на принципа "ден да мине друг да дойде".  В началото въобще не може да осъзнаеш в какво положение си се оказал. Винаги си намираш извинение, колко много неща те чакат, как нямаш време, после за оказва, че си много уморен и хич и не се напъваш да ги и започнеш, само се мъкнеш от място на място и всяко нещо ти изглежда предизвикателство дори това да се преместиш от дивана на спалнята, или да си отсервираш чашата с която си пил вода .... Така го караш,  до прекрасния ден в който някой те пита "Какво става с теб на последък" или пък ти сам се осъзнаваш, казваш си "Така повече не може". Този ден е добър, защото осъзнаваш проблема си. А както Краси обича да казва: "Да осъзнаеш проблема си, означава да го решиш на половина".  Всичко хубаво, но после си задаваш въпроса: "И какво от това? Ако се взема в ръце - какво?!?" Ако не намериш отговор е страшно. Искам да споделя, че всяко едно писмо, което сме  получавали и най-вече тези от непознат, ме е сварвало в подобно настроение, вмоменти в които нищо, ама нищичко не ми се е правело, работата по сайта е била последната възможна мисъл, която ми е минавала, всъщност въобще не мие е и минавала. Но винаги ми е ставало едно хубаво и мило и ми е било достатъчно за да се захвана с нещичко. Виждаш ли? Колко малко му е необходимо на човек. Една мила дума, малко подкрепа, признателност и възхищение и стават чудеса, в главата ти се появяват такива идеи, че се чудиш къде са били до сега. Ето и няколко идеи да излезеш от "дупката" в която си попаднал: усмихвай се, поздравявай с усмивка, благодари, бъди любезен и поздравявай, похвали човека отсреща. Дори да не намираш смисъл, постави си го за цел, незнаеш какво значение би имало това за човека отсреща. Опитай! Ще се почувстваш добре!
[писъмце от ЛИЛИ]
[подкрепа от КАТЯ]
[благодарности на ДАНИЕЛА]
[отзив от г-жа ИЛИЕВА]
[обратна връзка от Свищов, р-т "Алеко"]