www.topalski.info - Краси

Та значи нека попълването започне сега (ена седмица по-рано):
Първо да спомена за организацията.
Тази година (2009г.) рождения ден на Краси се отпразнува в                                        , която се намира в родопското село Солища, 14 км над Пампорово. По стара и оттренирана миналогодишна традиция компанията е налице, микрофона работи, тарамбуката сгрява кожа, гайдара е уговорен, но този път в компанията с народна певица. Подробностите по-долу, а пикантийките започват от сега. Няма как да не го споменем, иначе след време ще го забравим. Та, значи една седмица по-рано, неделя вечер Краси и               си чатят по Skype. Краси му разказва, че преди малко сме се върнали от Пловдив, а Пламен го пита: "ама да не би да сте празнували рождения ти ден по католическия календар? Нали при вас всички празници са една седмица по-рано?!? Ние се смяхме от сърце. А темата за католиците и вярата въобще е една от любимите на Краси и Пламен за губене на време в безмислен спор и мъдри разъждения.

ВНИМАНИЕ!!! ВНИМАНИЕ!!! ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ!!!
Спомняш ли си този надпис по елтаблата едно време. Е, аз ще го перифразирам сега:

ВНИМАНИЕ!!! ВНИМАНИЕ!!! Ако нямаш достатъчно свободно време не се захващай И не си мисли, че можеш да хвърлиш едно око ей така на бързо.

Да не кажеш после, че не съм те предупредила (разказва Цвети). Въоръжи се стърпение и не чети между редовете, за да си навържеш нещата, а и най-вече, за да ти се заредят снимките. А, ако все пак се бавят нещата, ами просто ... си смени компютъра с помощен или си смени интернет доставчика с по-бърз.

Добре значи още от самото заглавие на 32рия рожден ден на Краси става ясно, че празненството е продължило три дни. Спокойно, започвам да разказвам, не може на веднъж, трябва едно по едно, както си се случиха нещата.
Значи 13 ноември, т.е. четвъртък - първа част. Цвети и Краси се чуват по телефона около обяд, стандартно, ама нищо необичайно. Отива Краси да обядва, връща се шефа го подхваща със задачки и докато се добере до бюрото си, става някъде към 15 часа. Гледа Цвети е офлайн, но мига там едно съобщение от нея. Краси го отваря и гледа с голями букви: „Провери си джобовете. Целувки. Обичам те”. Краси става, тези на панталоните бърка в тях по няколко пъти на ден, във външните на якето нищо, и във вътрешния джоб намира
пликче с надпис „ Нека 15 ноември, тази година започне от днес”. Отваря го и намира 2 билета за концерта на,           .                  , същата вечер с начало 19часа, т.е. трябва да се тръгне полвин час по-рано, за да се стигне навреме. Нали знаеш София - задръствания - непрекъснат приток на хора от провинцията, абе нали си слушал бат Бойко. А докато вършел задачката на шефа, на Краси му се натрупала и работа, ама пък има и билети за концерта на баба Лили, за същия този за който казаха, че билетите са свършили за една седмица два месеца по-рано ... еуфория ... стрес ... напрежение .... адреналинче. Тя Цвети, все така обича, емоцийки да има. В крайна сметка в 18.30ч се срещаме всички пред НДК - Цвети, Краси и Йойо. За Лили Иванова ... какво да напиша ??? ... луда работа, чак ума не ти го побира - 70 годишна баба, повече от 3 часа пя и скача, без да се задъха дори. Краси вика, сигурно кара на редбул, на каквото ще да кара тя е 70 годишна? Като излезе на сцената, все едно се появи, не жена на средна възраст, а направо тиийнейджърка. По едно време между песните съобщава ”ако си мислите, че тази вечер не скачам достатъчно, то е защото обувките са ми нови. Вчера моя продуцент ми ги донесе от Париж” и към края на концерта какво мислиш? Събу се боса и като започна да подскача, все едносега илиза на сцената и е на прожини. Друго какво да ти кажа, представи предимно нови парчета накрая изпя на бис „ветрове”, панаири” и „детелини”, Краси като, че ли е малко разочарован, че нямаше „щурчето”.
Относно                        , колкото хора я харесват, сигурно и толкова я мразят, но е факт, че за сега е единствена и не надмината или както тя самата каза на концерта, че по радиопредавания все я питали докога ще пее, няма ли да даде път на младите, а тя каза: „ами да пеят, че кой им пречи летвата е вдигната, който може да я прескочи”. Ти може да не си много впечатлен от „първа част”, но Краси харесва Лили Иванова и купон без „ветрове” и „детелини” не минава.

Петък 14 ноември - втора част, нищо необичайно. Вечерта и на двамата им се спи, но Цвети се завила на дивана и уж гледа Слави (иначе тя обикновено по това време е отишла да се по опъне малко в спалнята). Краси за да не заспи отива да си вземе един душ (той все пак си чака подарък, ако има), през това време звънаха Пламе и Ина да го поздравят и събудиха Цвети. Краси си получи втория подарък -                         в 6 тома под надслов ”Опознай родината, за да я обикнеш”, с избрани снимки от нашите обиколки на България. Накрая Краси каза, че този подарък (от цветините) е най-добрия, все едно му е прочела мислите, той отдавна имал желание да си извадят снимките, и един вид тя му е реализирала идеята, но в по луксозен вариант.

Събота 15ти ноември - трета част. По последнен план се тръгва за Пловдив в 9 часа сутринта, за да оставим Меги и да тръгнем с групата от Пловдив. Краси предварително знае само, че трябва да минем от някъде, за да си получи и последната част от подаръка. Тръгваме и Краси казва на Цвети, сега ще ти покажа къде е Костенец, около него имало 3 села, (една вметка може би, някъде от началото на тази година, ни хрумна поредната щуротия да си купим някаква селска къща за събота и неделя, колкото децата да тичат, че Калояново идва малко далеч.) Та Краси вика: „сега ще засечем време и километри”. Стигат табелата и Цвети му казва ”я, отбии да ги видим тези села, имаме време”, а той „а, не, ще карам по-бавно тогава”, ама Цвети опорства ”отбиий на табелата, сериозно ти казва”. После му вика „следваме табелите за Самоков”. Краси си говори по телефона и кара и Цвети по едно време му вика „спри, спри тука”, Краси отбива в средата на пътя, Цвети слиза да провери нещата и му маха да се върне. Обръща той, вкарва колата и паркира на паркинга пред                                                                                  Краси вика: ”и к’во сега ще летим ли?” А Цвети му казава „Даа” Излиза един и й съобщава, че пилота след 2 минути ще дойде. Явно не е на шега работата. След 2 минути верно идва една кола слиза един мъж. Цвети казва на Краси „слизай от колата”, на мъжа му казва: „Той днес е рожденик, това му е подарък - изненада”. Вкарват Краси вътре за малко напътствия, искат разрешение за излитане и ... излитат. По време на полета му обясня кое за какво служи, ама то има толкова много уреди, които трябва да се следят, че няма как да ги запомниш за полвин час. По едно време пилота вика сега ще ти покажа как се прави завой и после съм изцяло в твой ръце. И вдигнаи краката и ръцете. Краси му вика „ей шшш, я не се бъзикай с мене, дръж се сериозно”, ама се завъртяли там, ходили до Боровец.

Когато слязоха, се оказа, че пилота Бранимир е рожденик на другия ден. Краси беше много доволен и каза, че задължително ще отиде пак да покара самолет поне още един път. После не пропусна да се похвали на всеки, че е карал, самолет, ама истински. И все пак баячка му се беше свила душицата, т.е. стегнала де, може би чак към Пловдив се поотпусна. Ама то, как иначе и ти да беше и на теб сигурно щеше, още повече, че незнаеш какво те очаква и нямаш, време да се подготвиш психически.

Стигнахме в Пловдив по план около обяд. Оставихме Меги, обядвахме с майка му и продължаваме по график. Срещнахме се с Ема, Наско, Маги, Захо, и Данчо. Натоварихме се с Йойо, Атанаска и Сашо и потеглихме културка със „сребърната стрела” както Сашо ни определи. ...

И така в шеги и закачки стигнахме в Широка лъка, където спряхме за по ... ами така де, да си го кажем, първо за по една тоалетна, после да се съберем групата, и накрая да пиинем по нещо. Случихме на едно кафене - магазинче, в което старата стопанка тъчеше пътека, а по-младата ни направи по един топъл чай и кафенце. Изчакахме и групата от София - Рени, Емо, Ина, Пламен и Боби. На тръгване стопанката подари на Краси опаковка „Мурсалски чай”, т.к. разбра, че е рожденик.
Потеглихме всички заедно, нашата къща -                                               се оказа първата в дясно на влизане в село Солища. Гаража беше вдигнат и ни очакваха. Паркирахме и трите коли вътре. Оооо, каква, къща, ама каква къща !!! От гаража се влиза между третия и втория етаж. Супер раздвижена, всяко кътче е използвано и обособено. Уникална архитектура и обзаведена луксозно и доста скъпо в стил „ново ретро”. Разгледай линка и нашите снимки, но пак няма да си я представиш точно.

Най-добре е да се организираш с приятели и да я посетиш. Със сигурнсот ще останеш доволен, и впечатлен, колкото и да си капризен и взискателен.
Разпределихме се по стайте, и се заловихме с подготовката за вечерта.

Към 20часа вече всички бяхме на масата.Децата Маги и Йойо почерпиха с бонбони и се сложи началото на вечрта, тези който не бяха успяли да целунат Краси го направиха и още веднъж му честитиха рождения ден.

Точно навреме дойде и гайдаря Ангел с една народна певица. Забавляваха ни около 3 часа. Свириха, пяха, а ние ги слушахме и танцувахме. Жена да свири на гайда да си виждал? Е, ние го видяхме, и чухме и даже на нас ни свири.

После и ние пяхме, не като тях но от сърце, имахме караоке и се врътнаха няколко песни, кои каквато му е на сърце си избра.

Тази година микрофона работеше и беше голяма забава с него. На Зах, много му се отдаваше воденето, а на паузите питаше децата ”кой е нак красив” - отговора естествено беше ЗАХО, или пък аз какво съм „супа без магданоз” и други бисери.

Дойде ред и за тортата. А, как се случи така, че объркали подредбата на свещите?!, Е, ее лощо няма, не е лошо да си на 23! Е, айде, стига глупости, сега ще се мажем с торта ли, ама, ама ...

После купона продължи с пълна пара, така като гледах май всички се забваляваха и купонясваха,
ето виж и ти: