www.topalski.info - Краси

Студио за игрални филми „Топалски“
Представя „По следите на Емир Кутирица или 38 мия рожден ден на Краси“
в главните роли: Краси, Меги, Йойо, Цвето, Насич (брат на Краси), Наско (приятел на Краси), Пламен, Иво и Галя
Със специалното съдействие на BMW 5566 и Светкавицата СО 3504

След като цялата еуфория приключи, гледам снимките и се чудя как да опиша цялата тази лудост. Както винаги съм казвала половината подарък се съдържа в опаковката му, така и в основата на 38мияадени дни - всичко беше изненада. Ще започна да разказвам направо от реализацията иначе ще стане една дългаааа.... Може би си заслужава да спомена само, че всички като чуха плана ми за 2 дни, без много да му мислят ведна казаха „брой ме“, което беше изненадващо и малко притеснително, но в крайна сметка всичко се случи както си беше планирано, или почти.
Значи:

Изненадите започнаха още в петък на 14 ноември, Краси по предварителен план занеше, че ще е ангажирам с мен (Цвети) в обедната си почивка. Сутринта когато тръгвах за работа Краси казва: “значи 12 ч. на Полиграфията“ (работното място ми място) „Аааа не чакаш, аз ще ти звънна по обяд да ти обясня“. Обаче Краси звъни към 11ч. и казва „ама какво ще правим , кажи къде ще ходя да си предвидя маршрута, времето и т.н.“ Когато го попитах има ли къде да се обядва при него, той разбра че организацията е около него и миряса. В 11.45 видях, че полета от Лондон е кацнал изчаках 5 минути и му се обадих да се метне на BMW и да отиде на Терминал 1. Той без въпроси изпълни наставлението. По едно време звъни Краси казва, ама ти нали знаеш, че тук не може да си седиш така , пълно е с полиция. Казвам му добре де огледай се малко, не виждаш ли нещо и в този момент се чува „Аааабе Насич какви ги вършите“ последва братски обяд. След това Краси констатира, че от 15 години брат му не е присъствал на негов рожден ден, а сега Наско си дойде само за уикенда и само заради на Краси рождения ден което е наистина безценно. Та вечерта звъни Захо на Краси и му казва, че е на изложение в София и има пратка от майка му дали е удобно да мине да му я предаде. Отговорът беше „разбира се“ разбира се и се започна: Захо да ти сипа едно? „ А не не, аз съм с колата“ ... „Ама едно малко“ ... „Не не не ще тръгвам“...“ Айде остани“ ...“Не не ще тръгвам, че съм с летни гуми“ и така .... незнам колко пъти. По едно време аз даже се усъмних Краси дали ще му предложи пак т.к. Захо беше толкова убедителен и категоричен . Но по едно време се нави и се започна „ха наздраве“ ..“След известно време се звъни и се появява др. Наско с един голям черен плик „Красе аз понеже ще пътувам утре и минавам да ти оставя подаръка“ ... и пак се започва „Ами хайде седни ще черпя една биричка“ и така групата е налична. По едно време Аз (което е мноооого голяма рядкост) казвам на Краси пусни един филм да гледаме , стига с тая музика, веднага се включва и Насич „да бе Краси пусни някой филм“, естествено уж случайно Цвети от две седмици предварително е помолила Краси да й свали сръбския филм „Животът е чудо“ и сега е много подходящо да се пусне именно този филм. Всъщност малка вметка - двата града Каменград и Дървенград са построени като декори за този филм и после са си останали като атракции. Мина 12ч , вече си имахме рожденик вдигнахме наздравица. Наско каза, че на другия ден ще пътува и е време да си тръгва и точно когато го изпращахме на вратата звънна Пламен „рожденици има ли? Празнувате ли? Краси като изпращаше Наско посрещна Пламен, и той разбира се идва със сценарии: Аз съм на един семинар и минавам само да те поздравя, понеже знам, че ще пътувате и само така. Аз им казвам да лягаме, че ще ставаме рано, ама те само ей това, и само ей това и така стана 2 часа. Сутринта по предварителна уговорка тръгванете ставаше 5 ч. В 5 без 15 събуждам всички, обличам децата и ги пращам да си доспиват в колата събуждам и Краси „ама ти сериозно ли, трябва да тръгваме? Става ама главата тежи и казва аз не мога да тръгна влизам да си взема един душ. Казвам нямаш време за душ, може една плакненка и така 5 и 10 всички сме долу пред блока. Постфактом Краси казва „абе усъмних се малко като ги видях всички долу, ама реших че може да ти е станало нещо и да си ги изгонила“. Казвам на Краси, че временно трябва да следваме Наско. Краси чинно си кара след другата кола по едно време Насич пита Краси сега усети ли се на къде отиваме “Краси, да ама ми е интересно Наско как го знае това“ и Насич ами Цвети снощи черта, обяснява, черта ... Галя и Иво сутринта в 5.30ч ни чакаха под една улична лампа в другия край на София. Метнаха се вколата и се отправихме към митницата. Ама Краси нали си знаеше, че ще пътуваме зад граница и си следваше Наско без проблеми. На митницата Българя-Сърбия българските митничари го питат на къде и той отговаря за Сърбия. Погледнаха го с вдигната вежда, но после разбрахме, че първата кола Наско е обяснила ситуацията. Сърбите ни питат на къде и от задната седалка викат „Ниш, Ниш“. След границата Насич пое шофирането на БМВто и всички останали заспахме та чак до бюрекчииницата в Ниш където спряхме за кафе и закуска. Там вече Краси получи лист с програмата ето
Между другото бюрека беше уникален! Та продължихме директно за Каменград, Босна и Херцеговина. Е, разбира се с няколко спирки по пътя за ... основно за бирички.
Пристигнахме следобяд в град Вишеград и се отправихме директно към Каменград (което е като кварталче в града или по точно като нашето Етъра си го представете) Каменград е построен до моста на река Дрина изграден през XVI век. Днес мостът е една от основните туристически забележителности в Босна и Херцеговина и е включен в Списъка за световно културно наследство на ЮНЕСКО. Идеята е Каменград да се разпростре върху 2,5 хектара, а вътрешната площ на сградите ще достигне 14,5 хил. кв. метра. Градът ще се състои от каменни къщи, църкви на три различни вероизповедания, община, хотел, театър, къща-музей на Андрич, магазини, пазар, пивници и малко пристанище. Стойността на проекта се оценява на 10-12 млн. евро. Първите няколко сгради вече са построени и ние им се насладихме на фона на хубавото есенно слънце.
Решихме да намерим нещо за хапване в самия Вишеград, но уви - ненамерихме работеща кръчма. Затова се отправихме пак към Сърбия и пътьом спряхме да се поразходим и разгледаме и Дървенград. Това място наистина е умопомръчително. Трябва задължително някой ден да се завърнем пак там. Намира се на края на света, сред нищото. Човек разбира колко е мъничък и че нищо няма чак толкова голямо значение. Смисълът е съвсем друг.... Сред дървените къщички има ресторант, сладкарница, работилница, книжарница, сувенирен магазин, кинозала и хотелска част, дори може да се нощува в самите къщички. Мога само да си представя каква бяла приказка, ще да е там когато има сняг. Седнахме в ресторанта. Едната му сетна е в стъкло и гледа към планинските върхове, а другата се редуват от под до таван полица с книги, полица с бутилки вино и пак така. Топличко и уютно.
Групата се подкрепи и всички бързахме вече да сядаме и да започваме празника. На 25 км се оказа, че е мястото къде бяхме ресервирали нощувките. Златибор е един от известните ски курорти на Сърбия. Ние бяхме наели няколко апартамента в новат ачаст на града, в близост до ски пистите, там къщите бяха в алпийски стил. Попитахме стопанина на къщата Зоран за място където има вкусна храна и сръбска музика и да е наблизо за да се отиде пеш. Той ни запази места. След 2 часа почивка се отправихме към заведението, но то се оказа, малко различно спрямо очакванията на цялата група - беше тих и уютен ресторант, където четирима мъже свиреха стара сръбска музика. Беше ресторант за почивка, хапване и пийване, но в никакъв случай за „джамбуре“. Т.к. бяха поръчали и торта и т.н. нямаше как да се преместим. Седнахме хапнахме, видяхме се, но не се получи „размазването“ з акоето всички се бяхме настроили. Явно е трябвало да кажем на Зоран освен ядене и музика и „танцуване“. Както и да е отбелязахме празника мирно и тихо.
Но пък около Златибор е пълно с интересни места, където можеш да си уплътниш времето. И за д ане сме съвсем валат, след като закусихме бюреци и седнахме в едно заведение за да си изпием кафето като бели хора се отправихме към Стопича печина (пещера Стопича). Която се оказа идеална за нас - кратка, но много красива, т.к минава вътрешна река и има много блестящи образования. След нея тръгнахме да търсим един водопад, който се оказа не толкова близо и не много голям. Но пък впечатлителното на тези две местата е как са обособени. Хубавите алей, обособените парапети, детските площадки, беседките за пикник - ей така сред нищото и само с подръчните материали от природата.
След това вече се разделихме ние тръгнахме директно за България, т.кк. Насич трябваше да си хване самолета за Лондон.
Ех...
Няма да правя заключение този път.