СЕМЕЙНА ИДИЛИЯ - КРАСИНИ СТРАСТИ
www.topalski.info
www.topalski.info
Краси дърворезбар" - 39мия ми рожден ден - 15.11.2015г.
Краси много обича да си измисля някакви задачки на вилата. Все нещо си чопли, все нещо премества, верен на поговорката „За лудо работи - за лудо не стой“. И в такива моменти на вдъхновение и някакви странни желания за създаване, не веднъж е споделял „няма ли някой дърводелец, така да ми покаже някои тънкости ….“ 

И така в търсене на мото за 39тия му рожден ден незнайно как, точно тези негови думи зазвучаха в главата ми.  И ето ти тема.

Сетих се, че предходната година бяхме в Копривщица и разхождайки се из малките улички ни заваля дъжд. Минавайки под стрехите на дюкяните, един човек ни покани да влезем при него. Оказа се дърворезбар, който си твореше тихо и уютно в работилничката. Даде на децата да издялкат малко дърво, направо върху творбата върху която той работеше. Много мил и благ човек. На тръгване взех визитка.  И така след малко повече от година я открих. Звъннах на майстор Боян, който има едно малко бягство от света -                                           
Но за наш късмет се оказа, че къщата е заета и не може да нощуваме там. Но пък хубавото е, че майстор Боян прие идеята и каза, че ще съдейства за организирането на изненадата. Оказава се в близост, че до с. Кърнаре са гр. Сопот и гр. Клисура в другата посока. Започнах да търся къща за гости и така попаднах на оферта за „Еко комплекс Клисура“. Звъннах им. Нямаха места, но имаха непотвърдена резервация точно за 3 стаи, която на другия ден вече беше наша.
Така организацията беше на лице. Обичайните заподозрени Пламен, Захо и Наско и тази година кумата Галя  бяха информирана за плана и организацията. Както всяка година пиша, благодаря на Бога, че сме заобиколени от верни приятели, на които знаем, че и в добро и зло може да разчитаме. 

Типично в мой стил, с които през годините Краси вече е свикнал. Събота (14.11) след като се наспахме, с една кутия мъфини потеглихме. Пред блока ни чакаше Пламен, които разбира се знаеше за плана и съответно трябваше да показва пътя, т.к. Краси не знаеше на къде да кара. Но говорейки си, в сладки приказки изпуснахме отбивката за подбалканската линия. Незнам как на магистралата някъде обърнахме, тръгнахме през едни планински пътища, където се чудиш път има ли няма ли. Със сигурност други освен нас нямаше. По едно време Краси ни съобщава, че мислел да зареди колата, ноооо забравил и от София си бяхме тръгнали със светнала лампа. Наближаваше часът в които трябваше да сме вече в село Кърнаре, а ние не знаем къде сме. След известно време се озовахме на пътя на които трябваше да сме, заредихме гориво и с 30 мин. закъснение паркирахме пред Къщата на занаятите. Майстор Боян се оказа невероятен човек, мил и спокоен, отзивчив и дружелюбен. Да е жив и здрав! Краси вече разбра, за какво иде реч, дадоха му летвичка и длето и с малки инструкции започна да си дялка. Ние с Пламен се разходихме из селото. Посетихме църквата и останахме очаровани от добротата на хората. По обяд пристигна и Пловдивската група - изненада. Кратка почивка и подкрепа с мъфини. Припек на есенното слънце и наслада в двора на къщата. Краси продължи със заниманията си, а майката на майстора ни поведе на кратка разходка до розовите полета. Оказа се, че в края на селото има масиви с рози, които са собственост на французи. Децата също имаха възможност да творят и си изработиха по една табелка за стаята.

След обяд към 16ч. вече бяхме готови и се отправихме към Копривщица. Много приятно изненадани останахме и от „Еко комплекс Клисура“. Сгушен в подножието на Балкана на 2 км извън Клисура, изграден от отделни къщички в битов стил, всяка обърната към изгрева и с отделна веранда. Към компанията се присъедини и Наско и след кратка почивка всички се събрахме в ресторанта изгладнели и замръзнали. В комплекса ни посрещнаха много мило, бяха поели ангажимента да ни осигурят торта. След като се навечеряха останалите гости на комплекса хората ни дадоха да ползваме уредбата и настъпи истинското веселие и празнуване. Точно в 0.00ч на 15.11 влезе сервитьорка с торта и фойерверки. Последваха прегръдки, поздравления и подаръци. По едно време хората от персонала си тръгнаха, но ни оставиха да си празнуваме и ни помолиха само на тръгване да изгасим лампите. На другата сутрин всички се събрахме на закуска и кафенце. Разходихме се дружно до зоокъта в комплекса и се забавлявахме на детската площадка.
По обяд се разделихме - едни потеглиха към Пловдив, а други към София. На прибиране видяхме отбивка за село Чавдар, което последната година е много актуално, показвайки как може с желание да се усвояват и инвестират евро пари. Наистина останахме очаровани, както от центъра на самото село, така и от зоната за отдих на билото над селото. Подкрепихме се в ресторанта на центъра на селото, къде готвят вкусно и повечето неща бяха домашни.
Оказа се, че има разлика между дърводелец и дърворезбар и не съм улучила точно желанието на Краси ,но пък се получи един дълъг и изморителен, но наситен с емоции и качествен уикенд!


КРАСИ
започва се
детски спомен жив
коли
филми
празници и снимки
ЦВЕТИ
.... и такааа...
свободно време
идейки
размисли
изпробвано
празници и снимки
ЙОЙО
започни
бебешки историй
бебешки речник
занимания
празници
снимки
МЕГИ
започни
за мен
бебешки му работи
занимания
празници и веселие
снимки
ZA Saita - Shortcut
Та, за архива Цвети взима думата да разкаже малко пред история за поршето. Оказва се, че Краси освен фен на BMW, бил фен и на порше. Това незнайно как съм го пропуснала през годините и го разбирам именно тази година, когато на Добринище пред хотела на 06 септември има спряло едно ферари и Маргото му вика: „Краси, какво ще кажеш да покараш едно такова!”, а той й отговаря „аз съм фен на порше, ама искам само да покарам такова, а не да притежавам” и така, ето ти решението каква да е изненадата на Краси за 37мия рожден ден. Решавам аз, че какво пък толкова ще наеме едно порше знам, че трябва да е кола и ще отидат до Пловдив за по едно кафе, та Краси да се на кефи на колата. Да, ама??? Ама се оказва, че въобще не е толкова просто в България да си наемеш порше, особено пък кола. Добре решавам, че компромисно може и джип, въпреки, че знам, че Краси не се кефи на джиповете, изчитам цялата информация в интернет за поршетата и колите и джиповете и … Всъщност ако тръгна да описвам цялата история с поршето сигурно и книга мога да издам, та затова само ще кажа, че има замесени незнам си колко хора; свързах с „Капитолия”; „Софавто”; Фенклуба на порше в България; със самото представителство на порше, с един познат, който е лична охрана и кара порше; една приятелка пита друг нейн познат, който има джип, но не го давал дори на жена си; Интерлийз бяха обещали, но се оказа, че за 15ти ноември е зает джипа от чужденци…. И т.н. и т.н. все пак да се има  в предвид, че отряда по осъществяване на желанията е активизиран още от края на септември месец … Между другото Краси си е поръчал бяло-черно колело и задействам нещата и с колелото, все пак да има план Б. Завода на "Крос" се намира във Видин, свързва се с приятел на брат й  който работи там за оферта за бяло-черно колело, Боби се включва с друго предложение за едни други български колела  в с. Брестница и така … нещата почти са преминали към план Б когато пътуваме за Калояново с Коцето и Краси му казва: „Как може да нямам нито един мой познат с порше да ми го даде да го покарам малко?” Опааа, котва! и разказва за някаква си екскурзия до не си спомнял къде, в чиито условия имало и опция за каране на порше. Цвети въобще не си спомня подобно нещо, но в края на октомври когато плаща резервацията за нова година през един сайт, отстрани като реклама стои едно черно порше 911 и пише „тест драйф”? А? Това да не е някаква шега? Отварям, чета - условията който Краси си спомня, офертата е тест драйф на порше в близост до гр. Пилзен, Чехия. Веднага звъни на фирмата, потвърждават й, че може да се ползва през ноември, свързва се с една девойка, чиято работа е да организира пътувания, за да уреди цялостно нещата. Но т.к. е в същия месец и самолетните билети са много скъпи, за кола е убийствено, автобуса е  … абе въобще нестава. Момичето казва: „Сигурно вашия съпруг е много специален човек, но не си заслужава да плати самолетни билети над 1000 евро и то до Прага. Ако му разкажете цялата история, сигурна съм, че ще я оцени? И така пак се връщам на план Б, но се оказва, че то колелета много и с някакви характеристики, които на мен не ми говорят нищо. Накрая вторник 12.11 си признавам почти с плач в гърлото цялата история, като показвам колелото на "Крос" и питам Краси дали го иска или ще ходи да си избере от Брестница и му разказвам и за поршето… Той казва, че ще ми отговори на другия ден. Следващата вечер правим маршрути за семейно пътуване с колата, но все идва много. На края Краси казва купувай ваучера за поршето ще ходим с Пламен двамата. И така на само 15.11 е купен тест драйф на порше 911 /между другото модела е излязъл през 1976г./. Понеделник се заема с организацията по пътуването, като идеята е да се тръгне на 22.11 от София и да се кара на 24.11, но нещеш ли от фирмата с хиляди извинения връщат отговор, че всъщност се оказва, че ваучера може да се ползва не ДО 30.04.2014г., както са го обявили, а СЛЕД 30.04.2014г. и предлагат да ни върнат парите J Но Краси си иска подаръка и ще си изчака до април 2014г. така, че очаквайте продължение.
Между временно преоткри карането на АТВ, благодарение на един от подаръците, сдоби се с книга за BMW, книга за Локомотив Пловдив, няколко ризки, т.к. вече ходи по срещи, все пак имаше си и пуловерче, както си е редно и още много, много други неща, пропуснатите да не се сърдят.

Ето и малко снимки от реализацията, иначе то си отделен едноседмичен пътепис по напрваление София - Будапеща - Пилзен - Карлови вари - Братислава - Кьон - Виена - София.
НАЗАД КЪМ РОЖДЕНИТЕ ДНИ НА КРАСИ
Къщата на Занаятите, с. Кърнаре