... и така дойде заветния ден - 22.07.2008г, в който българската православна и католическа църква чества Света Мария Магдалена. Затова именно решихме кръщенето на Меги да бъде точно на тази дата, въпреки че се случи вторник, работен ден в отпускарски месец. Така, че още веднъж най-искрени благодарности на всички, които споделиха с нас този ден и спомогнаха в реализацията на поредната шура идея на сем. Топалски, а именно събитието се състоя в .
Та такааа рано сутринта на 22ри потеглихме от София за с. Брестница пловдивската и софийската компания, като кръстниците бяха тръгнали самостоятелно с малко преднина за да проучат ситуацията и да няма закъснения. На едно ОМV се засякохме и с видинската група и така продължихме всички дружно. Момент, момент изпускам най-важното. Ставаме ние сутринта към 7.30 часа, а на вън е толкова тъмно, че все едно е нощ, та свети дори и уличното осветление. След малко започва един вятър, който преминава в буря, след това се успокоява, но идва пороя. Започва трескаво търсене на затворениобувки, чорапогащници и замяна на потници с нещо с дълги ръкави. Част от софийската група идва подгизнала до колене. Докато Краси товари необходимите ни багажи за случая, Светла суши дънки с ютия, а Снежка със сешоара се опитва да поизсуши обувките си. През това време се чуваме с видинчани, които спрели за сутрешно кафе на капанчетата на Враца и казват „абе хора, тук ще ни удави”. Казвам им „и тук е така, ама какво да се прави няма да се отказваме” а те пак „ама тук е ужасна буря и вали като из ведро, едвам се движим”. Обяснявам им, че и ние точно това сме разбрали, защото и при нас е същото положерние. И така с малко закъснение, кой каквото намерил облякал, кой колкото изсъхнал толкова, потеглихме. Стигнахме точно на време в уречения час 11ч., като слязохме от колите вече не валеше, слънцето се беше показало, но на нас ни се стори хладно за уговорения обяд на открито сред природата, а и все пак с нас имаше 4 деца и две бебета. След консултация с всички гости, помолихме човека, който стопанисва пещерата, той е и собственик на селската кръчма, да ни приюти там за хапване и събиране на сили. Той се съгласи, свещеника пристигна, внесохме всички необходими ни .
Но още с първите десетина сълби ни лъхна студ, въпреки, че и на вън беше по хладничко, свещеника си мина всичко, както си му е реда и се забавихме, може би около 30-40 минути долу. Когато излязохме от пешерата пък ни лъхна, жега и задух, не беше по топло от преди, когато звънах на човека да премести обяда в селската кръчма, просто сега така ни се стори от разликата. Долу в пещерата на всички им бяха замръзнали краката, като се качихме горе за 5 минути всичко се отпусна.
Попитахме, дали работят , хората ни отговориха, че щом няма гърмежи няма опасност. Ние слязохме да похапнем и обещахме, че после ще се върнем. Слязохме в „селската кръчма, голям кеф, ох...”. През това време пък напече едно слънце, както си трябва за юли месец. Стана такава жега, а ние в хоримака на площада на селото. Ох, ужас! Ама знае ли човек, попотихме се малко, хапнахме, , за указановто ни уважение. Преди да си тръгнем си организирахме една част от копанията се качиха да се катерят, а останалите отидоха да разгледат фермата за щрауси. След този атракцион, всички се запътиха за там откъдето и бяха дошли. И разбира се времето отнови ни изпроводи, както се казва да ни върви като по вода. Навръщане отново ни валя, но този път и градушка, толкова се стъмни, че се наложи да отбием на магистралата.
И така мина първия имен ден на Мегделена, разбира се с най-важното събитие - Светото кръщение.
Да си ни жива и здрава Меги!
Кръщенето на Меги в пещера "Съевата дупка"