Дирас - '2017, Албания
Дуръс е най-древният град в Албания. Градът предлага за всеки турист по нещо - 10 километра плажове, музеи, галерии, останки от древни забележителности. Дуръс е познат още като Драч в славянските страни, е вторият по големина град в Албания. Намира се на крайбрежието и тук можете да видите най-голямото пристанище в Албания. По време на Втората световна война Дуръс е столица. Изключително популярен през всички сезони заради разнообразието от забележителности, Дуръс е един от най-посещаваните курорти на Албания
Дуръс се намира на Адриатическото крайбрежие, на около 30 км. от столицата Тирана.
Дуръс може да се похвали с 10-километрова плажна ивица. През лятото плажовете са доста претъпкани, но си заслужава да им отделите време. Най-хубавото време е септември или май.
Нашия хотел беше на сами плажната ивица, освен нас имаше още 4 български коли. Пясъчнта ивица е дълга и е заселена с шезлонги и чадъри плътно. Не е разрешено, а и няма къде да си постелеш хавлия, но пък 2 шезлонга и чадър с масичка са 2 евро.
Още с пристигането отидохме на късно къпане, беше около 18ч. вечерт. Нямаше никой на плажа освен нас. Тъй като морето беше тиха и равно, вървиш, вършиш на вътре и не става дълбоко. Точно както казваха, колкото по на юг слизаш по Средиземно море, толкова се доближаваш към гръцките плажове. Та влязохме доста на вътре и Меги в един момента започна да пищи "боли", боли"... като я измъкнахме се оказа, че я е опарило медуза. До сега не ни се беше случвало, изчетохме в Интернет какво да правим. Нали си имаме и скаут с клас за първа помощ (или не, незнам?!?) Та приложихме бързи мерки с винен оцет за успокояване.
На следващия ден решихме да пропуснем морето и да отидем да пием кафе в центъра на града и да обходим каквото имаме по списък. Речено сторено. След едночасово вървене седнахме на едно симпатично заведние, точно до Венецианската кула, наричана още Ротонда. Построена е през XVI век. По принцип може да се похапне в ресторанта на върха й, докато се наслаждаваме на гледката към Дуръс.
След което се отправихме към сами центъра. Познахме го по шадраваните с палмите и срещу тях Кметството, както и едн аарт галерия. Над нея се озовахме на Амфитеатърът в Дуръс. Той е най-големият на Балканския полуостров. Построен е през II век. Когато е функционирал е събирал до 20 000 зрители. Въпреки това днес амфитеатърът е запазил малка част от някогашната си красота. Открит е случайно през 60-те години и още не е разработен напълно. Около него има доста жилищни сгради, които малко или много развалят атмосферата.
От там тръгнахме да търсим някакво място "ей тук, на 5 минутки" дето се виждал Дурас на длан. Пробвахме по различни улички и вс ена задънено удряхме. Накрая сднахме на сянка, а Краси продължи с опитите. Разбира се, накрая е успял и ни засне клипче с телефона. Вече много огладняли тръгнахме да търсим заведение на пърото седнахме д апрезаредим батериите.
Иначе успоредно на 10 км плажн ивица има и 10 км права улица. Оказа се, че е сезонна. На нея има само кафенета тип еврофутбол, заведения за хранене и магазини. Ние обикновено вечеряхме тортички в сладкарниците, като изборът беше толкова голям, че си набелязвахме и за следващия ден какво ще "прихпнем" както Меги казва. Накрая последния ден я минахме сколата тази улица, защото така и не стигнахме до края й пеш.
