ПО СВЕТА
www.topalski.info
www.topalski.info
Улцин - '2017, Черна Гора
НАЗАД КЪМ "ПО СВЕТА"
назад към Чернагора
ulcinj_2017_01
ulcinj_2017_02
ulcinj_2017_03
ulcinj_2017_04
ulcinj_2017_05
ulcinj_2017_06
ulcinj_2017_07
ulcinj_2017_08
ulcinj_2017_09
ulcinj_2017_10
ulcinj_2017_11
ulcinj_2017_12
ulcinj_2017_13
ulcinj_2017_14
ulcinj_2017_15
ulcinj_2017_16
ulcinj_2017_17
ulcinj_2017_18
ulcinj_2017_19
ulcinj_2017_20
ulcinj_2017_21
ulcinj_2017_22
ulcinj_2017_23
ulcinj_2017_24
ulcinj_2017_25
ulcinj_2017_26
ulcinj_2017_27
ulcinj_2017_28
ulcinj_2017_29
ulcinj_2017_30
ulcinj_2017_31
ulcinj_2017_32
ulcinj_2017_33
ulcinj_2017_34
ulcinj_2017_35
ulcinj_2017_36
ulcinj_2017_37
ulcinj_2017_38
ulcinj_2017_39
ulcinj_2017_40
ulcinj_2017_41
ulcinj_2017_42
ulcinj_2017_43
ulcinj_2017_44
ulcinj_2017_45
ulcinj_2017_46
ulcinj_2017_47
ulcinj_2017_48
Улцин беше мястото, което избрахме за престоя си в Черна гора. Тъй като деня на преместването от Хърватска в Черна гора бяхме решили да уплътним в Дубровник, тръгнахме за Улцин чак късния следобяд към 17ч.
Първо на нещото като граница, само си показахме паспортите и после двама митничари стояха от двете страни и записваха номерата на колите на листове хартия. Това беше.
Оказа се, че пътят е 150 км, но 4 часа. Представете си за какви завои иде реч. Отделно хванахме и трафик около  Будва, та съвсем окъсняхме. Пуснах sms на човека при когото трябваше да отседнем, къде сме и да ни изчака. Той ни върна с каква кола е и че в началото на града има бензиностанция Еко и там ще ни чака за да ни съпроводи до студиото.
За да си представите ситуацията, оказа се, че апартамента ни беше все едно на ММЦ-то, а курортът е Приморско. Улцин има малък плаж в самия  град и друх плаж който го наричат "Велики плаж" на около 5-6 км от града. Там има пясъчната ивица, права и дълга, казаха ни че била 10 км. Незнам колко е, но наистина не й се виждаше края. Студото беше прилично, ние не сме с много претенции - легло, баня, тераска, колата пред нас и на самия плаж. Цялата улица пълна със заведнения, магазинчета, лунапарк. Чудесно беше. Пясъкът много ситен, почти брашнян и черен. Към обяд не можеш да стъпиш на него, но пък казват, че помагал при ревматични болки и е добре да се заравяш в него. За първи път видях и вълни на това море. Явно за мен, като българско чедо, морето трябва да е с пясък и с вълни за да е всичко наред  :)
Едната вечер се опитахме да отидем до града с колата, но попаднахме в невероятно задръстване (беше събота) и по женско настояване се прибрахме без да слезем от колата. На другата вечер, вече по успешно успяхме да се разходим из стария град. Отново в най-високата му част има крепост, пълна с хотели и заведения, но от там се отрива прекрасна гледка, както към града, така и към залива и морето. Идеално място за малко релакс, снимки и презареждане. В подноживето на крепостта, уличката е пълна със заведения от двете й страни. Много приятно  местенца. Заслужава си човек да седне да се наслади на музиката и питие.