ПРИЯТЕЛИ
Като все не ни остава време да се видим, поне да не се забравим...
Със сигурност има още, също толкова важни за нас хора, но нямаме снимков материал, т. к все пак цифровото фото не е от десетилетия..., но сигурно ще измисля някаква страница, сега ми хрумна: "усмивки от старите ленти", която ще е с разни случки, забави, шуротии, изненади ....
С какво сме толкова заети?
Ако ме пита човек с какво се занимавам, със сигурност ще му изреждам 5 минути. Но дали това е толкова важно, че не можем да го зарежем, дори за 5 минути, да вземен телефона и просто да чуем един приятелски глас отсреща, просто ей така, без питане, без повод, без ...
Незнам, но и аз съм от тези хора и ми е толкова тъжно.
Като се огледам около мен има толкова предмети, които ми напомнят на някой специален човек. Ако се замисля за една минута, ще се сетя за толкова приятели и познати, само една минута.... една минута...
Онзи ден, прибирах великденската украса. Имам една кошничка с три изкустени яйца, подарена ми от една бивша колежака от офиса - Ева - страхотен човек. Може би като единствени жени в офиса - омъжени и с деца си паснахме още повече. И двете сме един характер - обичаме да радваме хората. Така тя ми подари и едно много сладурско букетче от сламени цветя, по което аз въздишах всяка обедна почивка. Сега стои в спалнята ми на скрина, всеки ден го виждам и се сещам за нея. Преди месец когато извадих кошничката си казах сега ще й звънна, но ... не го направих, може би е имало нещо по - важно, или пък по - спешно? Какво ли? Е, вчера като прибирах кошницата си казах: "е не, ей сега ще я набера, а не като я прибера нещата в кашона". Звънах. От другата страна се чу "Цвети, не мога да повярвам...? Поговорихме си, разбрах, че заминава за 2 години в Украйна, току-що си подала молбата за напускане и е много притеснена, малката й щерка тръгнала на ясли, а голямата станала вече 3 клас - тя е балерина...., аз й разказах какво ново при нас.... И това всичко за ..., чакай да проверя продължителност на разговора .... 6.49 минути!. Накрая Ева каза: "най-сетне някой да ми се обади просто така, без да иска нещо или нещо да се е случило. Много се радвам, че се обади".
Толкова ми се повдигна настроението за часове на ред! Не е никак сложно, и не изисква нищо. А защо не го правим?
www.topalski.info
