... един от тридесете подаръка на Краси за тридесетия му рожден ден!
ИСТОРИЙКА - НЯМА НИЩО СЛУЧАЙНО
Често когато наши приятели ще се женят и обсъждаме ентусиазирано подготовката им, винаги ни задават един и същи въпрос "Цвети, как взе фамилията на Краси?", а аз отговарям "Не аз, а той ми я смени?!" И тогава Краси с гордост разказва следната история, която си е и самата ИСТИНА.
Бяхме в Пловдив, в спалнята на Краси .... нееее, не е това което си помисли. Той си пишеше дипломната работа, а аз попълвах документите за обредния дом, с които заявявахме нашето желание !?! Там някъде по в долния край на листа (още си го спомням), беше графата, в която трябваше да отметна "верния отговор": младоженката след брака ще запази собствената си фамилия, ще приеме фамилията на съпруга си или ще я добави към нейната. Прочетох го на Краси, заявих му, че моето желание е да я добавя с "-", т.е. Младенова - Топалска. Той каза: "ще го обсъдим", и аз за да не му преча да си пише дипломната работа, реших че ще го обсъдим по-късно. Сложих дата, подписах се и оставих само тази графа за отмятка. Естествено вечерта си мина и аз забравих. На другия ден Краси взе документите и отиде да ги подава. От там ми звъна за да обсъди с мен: Подписването стандартна или с тракийски мотиви програма да бъде? - Стандартна! По съкратената процедура ли да бъде? - ДА! Танцьори с питка да има ли? - НЕ ... незнам колко пъти звъня за такива щуротии, но когато жената забелязала, че графата не е попълнена, той без хич да се замисли, да звъне, или пък да си припомни моето желание отметнал "приеме". И така след като излязохме от залата и седнахме в ресторанта, аз погледнах свидетелството, помислих си, че има грешка, а Краси каза, че няма. И сега когато той разказва тази история винаги завършва, че съвсем ясно и целенасочено е постъпил така и не съжалява.
А аз какво да кажа, освен че НИЩО СЛУЧАЙНО НЯМА!
А бяхме млади, щури и ... ПЪРВИ!