СЕМЕЙНА ИДИЛИЯ
www.topalski.info
www.topalski.info
КРАСИ
започва се
детски спомен жив
коли
филми
празници и снимки
ЦВЕТИ
.... и такааа...
свободно време
идейки
размисли
изпробвано
празници и снимки
ЙОЙО
започни
бебешки историй
бебешки речник
занимания
празници
снимки
МЕГИ
започни
за мен
бебешки му работи
занимания
празници и веселие
снимки
30.06.2012г. ПАРТИ НА РОЗИТЕ

10 години - Сватба на розите.
На този празник се канят гости, кумовете и шаферите, съпреживели заедно с остарелите с едно десетилетие младоженци техния най-щастлив ден. И не само се подаряват рози с цвета на любовта, но и се танцува с червени рози.


След  точно 10 години и 1 ден, в същия час 18.30ч. беше обявено началото на нашето “Парти на Розите”, послучай 10 годишнината от създаването на нашето семейство или както Цвети казва: 10 години, откакто е Топалска.

Доста е трудно да направим равносметка сега, т.к. всичко мина като миг. Чакаме с нетърпение снимките за да видим какво се е случило и да ни се избистрят различните моменти. Всичко се случи, като на филм. Този път имаше размяна на местата: Краси беше притеснен и създалата се суматоха го беше малко по изнервила. По пътя към църквата каза ”дори нямам сили да се усмихна. Дано не ми се налага някога да преживява всичко това отново”, а пък Цвети точно обратното - беше се настроила купонджийската и за всяко нещо си казваше, че не проблем, щом не е жизненоважно, значи не е от значение, ако не се случи. Та може би и заради това, първите неща, които осъзнаваме са именно пропуските и нещата, които не успяхме да реализираме, а бяха замислени. Само за протокола да споменем някои:
1.на Емо и Йовка не връчихме бутилката уиски, за участието им в танците, но това е поправимо
J и ще я изпие заедно;
2.не се снимахме с Ники и Ива в народни носии;
3.пропуснахме любимото хоро на Краси  - "пайдушкото".Чакахме Ники за да го започнем, но когато дойде ... изключихме;
4.любимото ни семейно хоро е "малашевското", което не го изтанцувахме, т.к. DJ искаше песен и пак чакахме Ники да дойде, та да ги поръча , но ...
5.тетрадката за пожелания не е минала през дългата маса, а както по-късно разбрахме и през едната редица на другата маса.Но ще Ви я дадем със закъснение ... да знаете!;
6.не пуснахме снимките от подписването на проектор, които беше осигурен в къщи в стаята на Йойо;
7.нямахме фотоапарат за последна снимка на фона на изгрева /всички бяха с паднали батерии
J/
8..... и .... сигурно има още пропуски, но тези са констатирани още на другия ден на първия разбор.

Иначе казано 2 дни за подготовка не стигат /от опит Ви казваме/, но колкото толкова, важното е, че всички се събрахме и се забавлявахме заедно.

Ако трябва да теглим чертата, можем да обобщим, че след 10 години е много по-лесно.
Според нас се получи една приятелска среща, вече всички се познават добре, няма напрежение от двете страни, не се ядосваш чак толкова за дребните неща, децата са отраснали и са самостоятелни, ние по малко сме си разменили черти от характерите и вече сме се уравновесили ... Та определено на въпроса “.. и как е след 10 години”, с отговорът е “ по- весело и по-лесно”.

Най-големия ни кеф беше, че успяхме да съберем всички приятели на едно място. В рамките на един ден толкова хора, от различни краища на България пътуваха към София, за да отпразнуваме нашето “Парти на розите” и да се повеселим заедно. Доказахме, че разстоянието и това, че повечето сме с малки деца и големи ангажименти, не е пречка за да споделяме хубави поводи заедно. Искрено и от сърце благодарим на всички приятели, че за пореден път ни подкрепиха, т.к. празника ни не би бил възможен без Вас. Радваме се, че животът ни срещна и съдбата ни събра. Т.к. не намирам точните думи да изразя щастието което ни изпълва, мисля че това усещане се описва най-добре с пловдивското “ГУСТО“ ни е.

Ето и малко снимки на пинизчета за тържестото, измайсторени лично от нас- Цвети и Краси:











Още някой важни допълнения, без които нищо, нямаше да е същото:
- роклите, измайсторени изцяло от Дани, за които думата "благодаря "е малко                                  
- прическите, което си беше чист късмет, че попаднах на феята Меги, която се радваше на равно с нас
- фенерите на Рапунцел, както казва Меги, които сбъдват желания
- тортата, лично и изцяло изработена и подарена ни от Снежка, Вики и Светла
- специалното участие на нашите приятели и учители по народни танци - Ники и Ива, от формация “Феникс”

- малките сладурски тортички с двузначното ЦК /Цвети-Краси или пък Централен Комитет
J/;
- welcome с мента и спрайт, което си е наша запазена марка “Калояново”, а не традиционното шампанско;
- специални армагани за Златоград, лично измайсторени от Надето и малки Ники.
- специални благодарности на Тачо, които ни свърза с най-важните хора за едно такова тържество, от сватбена агенция:
                            Влади -DJ, които се погрижи за настроението
                            Мони - оператор, които запамети куона
                            Васко - фотограф, който направи невероятни снимки
-специални благодарности на Рени, управител на р-т “Чайрите”, която се погрижи за цялата организация на    
  вечерта;
-допълнителна благодарност на Рени и на Ася за грижите и вниманието, които положиха за нас през цялата нощ и дочакаха изгрева с нас .

И ето и малко описание за електрония дневник, след години, въпреки, че съм сигурна, че едва ли ще се забрави нещо:
Деня започна рано с ... много недовършени и чакащи неща за правене, за които времето не достигна, но няма да ги описвам. Само ще вметна, че в последния момент решихме да отидем на църква, за да ни прочетат молитва за здраве. Бяхме запланували това да се случи в църквата в Симеоново, но разбрахме, че тя работи само до обяд, без значение от повода. Това го разбрахме на същия ден, в събота сутринта. Краси отиде в църквата в кв. Дървеница и там запазихме 10 минути за нас,  преди вечерната литургия в 17.00 часа. В суматохата бяхме дали грешни напътствия на Боби и Ели, за манастира в Младост. Беше си голямо постижение, че успяха да дойдат на време, т.к. пътят е затворен и няма удобен начин за придвижване. 1 час преди срещата се обадихме на фотографа и  оператора, които също успяха да дойдат на време, със съдействието на Данчо, разбира се. В крайна сметка и тази идея се реализира по план. Насочихме се към Симеоново, за последни приготовления и подредби. След които си направихме дълга семейна фотосесия.
Вечерта започна с фотосесия с гостите, които пристигаха усмихнати, с настроение и с много букети, кошници и подаръци с рози, ама много рози, и пак рози. Т.к. традицията повелява всички да танцуват с червени рози, ние закичвахме всеки гост със свежа роза, подадена от кошницата на Меги. След което преминаваха за почерпка с нашия си калояновски коктейл - мента и спрайт, заслаждане с тортичка ЦК и ориентиране в обстановката. Йойо очакваше гостите на долната тераса и ги настаняваше по “списък”, който се оказа не много точен, т.к. имаше разминаване в местата, но карай ... нали всички седнаха. Вечерта започна със словото на Боби и песента “Празник споделен” на сестри Диневи. Премина в много хора и танци. Нашата изненада бяха Ники и Ива, които танцуваха в народни носии за радост на всички нас. Голямата наслада бяха Йойо и Хриси, които ни поздравиха с два денс танца. Кулминацията дойде с 5 етажната торта, с 10 фоерферки и свещички в числото 10 - подарък ни от Светла, Вики и Снежка. Както се оказа Вики цяла седмица, всяка вечер правела захарни розички, за протокола да отбележа, че по тортата имаше 97 рози. Последва пренасяне на гостите на ливадата на детския кът и пускане на семейни фенери на желанията /фенерите на Рапунцел/ - червени сърца, с които пожелаваме цялото възможно здраве и щастие на всичките ни приятели. И така в сладки приказки, хапване, пийване и танци премина нощта. Към 04.30 часа ни “дръпнаха шалтера” на тока, но това не попречи да дочакахме изгрева /july morning - 01.07.2012г./, както се бяхме зарекли. И много си заслужаваше, т.к. от “Чайрите” гледката беше магнетична. Слънцето се издигаше като голяма огнена топка над София и обещава едно страхотно ново начало.

последва един дълъг ден на изпращане на гостите, но вечерта с последни сили нямахме търпение да отворим подаръците, които бяха зели целия хол, а апартамента беше пълен с рози...
НАЗАД
Поканите
Благодарстени бутилки и чаши с рози
Tабели с вицове за бутилките с алкохола
Табели за настаняване на гостите
Tабели с вицове за бутилките с алкохола
Дрехите на петия член на семейство Топалски - BMW в бордо украса
Рози за гостите
Тетрадка за пожелания
Скромни благодарствени подаръчета за кумовете и родителите
[снимки на роклите]
[снимки на прическите на Меги]
[снимки на забавата с фенерите]
[снимки с тортата ни]
[снимки на изненада с народни танци]
[снимки от July morning]
[снимки творенията]
[снимки от църквата]
[фотосесията]
[посрещане на гостите]
[снимки от партито]
[купон в малките чaсове]
[подаръците и рози]
[фолклорна изненада]
[нашата торта]
[забава с фенери]
[July morning]
church_11
30.06.2012_01
wellcome_101
nar.tanci_04
torta_12
feneri_11
party_098
utro_14
july morning_12
podaraci-30.06.12_11
IMG
[книга "Любов с дъх на рози"]
391348_247592932011169_1951151525_n
[торта на розите]


"Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтата си." 

   "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства”   


Паулу Коелю (цитати от "Алхимикът")