www.topalski.info

Йойо отпразнува своя 11ти рожден ден на 13 юли преобразявайки се в прабългарска принцеса в гр. Своге ш
.
Но на 12 юли /петък/ рано сутринта първо беше събудена от Меги, която й подари прекрасно бижу балерина, а по късно мама и тати отново я събудиха и получи дългоочаквания подарък - таблет с клавиатура, което си е почти същото като мини лаптоп и така всъщност получи и двете неща, които си беше поръчала /тя си поръча таблет ИЛИ личен мини лаптоп/. Последва инсталиране на игри и теглене на приложения. По обяд все пак отидоха с мама да се почерпят с торта /и таблета с нас разбира се/, към нас се присъедини и Ели. Вечерта пък всички жени в къщата си сложиха лак, а на другия ден кака Вики ни сложи печати и направи на Йо елегантна прическа, взехме торта и потеглихме към Своге.
За повечето от нас гр. Своге се асоциира само с шоколадовата фабрика, затова отиването ни до там си беше първото предизвикателство на организираното забавление. Верни на своите принципи, а именно, че винаги пътят е „само направо”, още на излизане от София, изпуснахме един десен завой ... И от там съвсем логично последва включването на нашата навигация, по подразбиране упътване от местното население и задължителните обратни завои J. След известно време на следване Стефчо и Хрис си включиха съвременните навигации на телефоните и така тръгнахме по един уникално красив път, за който Меги каза, че „чувала пукота на храстите”, т.к. по пътя освен нас нямаше никой и карайки с бърза скорост оставаш с впечатлението, че колите цепят крайпътните храсти и дървета и си проправят сами път. Така стигнахме навреме и първи до уговореното място, където дворцовите врати бяха отворени и ни очакваха.
С подкрепата ни Мини Маус Йо посрещна своите приятелчета в елегантен тоалет. След като се събраха, бандата се отправиха към прабългарското селище. Там всички приятелчета се преобразиха на прабългари с наметки и косичници . След което започна преодоляването на препятствията - имаше преминаване по „въжен мост”, претичване през „пещера”, преминаване през „камъни по реката”, прескачане на препятствие и „схватка с ромеите ” = спукване на балон с един удар. Ако някои паднеше от препятствието трябваше да започне от начало. След това трябваше да се преминат същите препятствия на импровизиран кон, имаше нападения на противниковия замък чрез катапулт. След като и нашите прабългари изнемощяха последва пауза на забавленията, за да заредят батериите, чрез хапване и пийване . След това последваха рисуване на лица, ръце, крака и т.н. Йоана събра приятелите си на втория етаж в розовата стая, за да си отвори подаръците, да си прочете картичките и да подари на всички приятелчета, които я уважиха ръчно направени от нея благодарствени картички от квилинг със съвместна снимка. Получи прекрасни подаръци, за което използване възможността да благодарим още веднъж на всички гости - малки и големи. Последва отново пренасяне в прабългарското селище, където последва стрелба с лък и групово откриване на съкровище по карта.... и така след много игри и закачки дойде време за тортата. Отново се събраха цялата банда в дворцовия ресторант, където последва раздаване на парти шапки и свирки и след като мощно посвириха дружно, пристигна и тортата. Тя беше за пореден път много вкусна и свежа с пресни боровинки, измайсторена от и кака Вики, които реализираха идеята на Йойо .
Пропуснах да спомена, че родителите през цялото време присъстваха на празника, поседнали под асмата на сладки приказки, надявам се да им е било забавно и на тях.
Мили приятели, благодаря Ви, че споделихте с мен 11тия ми рожден ден и дойдохте чак в Своге за да се забавляваме. Радвам, се че имам такива истински приятели, т.к. какъв празник би бил, ако не бяхте вие. Обичам Ви.