А ИМА ОЩЕ ТОЛКОВА МНОГО НЕЩА,
КОЙТО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПОМНЯТ
ЗИМНО НАСТРОЕНИЕ 2010г. - Драгалевски манастир
Драгалеския манастир е красиво и добре подържано място скушено в полите на Витоша. Обикновено оставяме колите долу на паркинга и се изкачваме до манастира през пътечките в гората. Горе има място за отдих. а децата много се радват на патиците и кокошките, които се отглеждат в манастира.
Тази конкретно разходка беше по повод рождения ден на Ели. След която похапнахме доволно в ресторант - уникално местенце, препоръчвам на всеки така да си планира времето, че да може да отседене заю малко и да се наслади на българската автентичност.
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДРАГАЛЕВСКИЯ МАНАСТИР:
Манастирът е основан през 1345 г., по време на Второто Българско Царство (което приключва с османската инвазия по българските земи в края на 14-ти век) и царуването на Иван Александър (1331-1371). В контраст с повечето български манастири, “Света Богородица Витошка” е бил запазен от унищожение от османските нашественици. За съжаление, няколко години по-късно манастира бива изоставен от своите монаси. Скоро след това, той реновиран и върнат към живота от софийския болярин Радослав Мавър. По време на реставрацията, малката манастирска църква е декорирана с красиви стенописи, повечето от които са запазени и то днес. Сред тях присъстват и имащите висока етнографска и артистична стойност портрети на Радослав Мавър, неговата съпруга и двамата му сина. През 17-ти век централната част на църквата е украсена с нови стенописи. През 1932 г. църквата бива разширена с добавянето на нова сграда към нея – днес двете части са едно цяло като единствено архитектурния стил разграничава двете епохи.
Освен с ценните си стенописи, Драгалевският манастир е известен и с килийното училище, което се е помещавало там по време на турското иго. Освен ролята му на културен и учебен център, “Света Богородица Витошка” е типичен представител на все още запазените български манастири със своята активна роля в тайната революционна дейност срещу нашествениците в средата на 19-ти век. Игуменът на манастира – отец Генадий – е бил близък приятел и сътрудник на националния герой Васил Левски и е указвал голяма помощ в организирането на революционни комитети в софийския регион. Докато отец Генадий служи като пощальон на революционния комитет в София, Васил Левски на няколко пъти е ползвал Драгалвския манастир като свое убежище по време на обиколките си из страната с османските войски по петите му. След арестуването на един от най-активните членове на комитета - Димитър Общи, Генадий бяга в Сърбия за да да се включи в дейноста на друг виден наш революционер – Панайот Хитов. Все пак бягството на Генадий не слага край на участието на манастира в подготовката на общонародна революция- отец Игнатий Рилски възобновява тайният революционен комитет в София и следва достойните стъпки на своя предшественик
